В т. нар. “спортен тип” виа ферата може да се преодолява със закачени за въжета карабинери и люлеещи се мостове, състоящи се само от опънати паралелни въжета. Самоосигуряването се прави посредством универсални обезопасителни системи (предлагат се комплекти, пригодени специално за виа ферата).
Използването на виа ферата е безплатно и не изисква специална предварителна подготовка, но без специалната екипировка е опасно за живота. Основоположници на “via ferrata” са австрийците, които създават първия “фератен” участък през 1843 г. в планинския масив Дахщайн. Интензивно създаване на виа ферата се наблюдава през 90-те години на миналия век, като най-активни са французите и швейцарците. В България виа ферата е изградена за първи път през 2006 г., в околностите на с. Брестница, местност Леднишки дол. (надм. вис. 536 m).
В зависимост от сложността за катерене има няколко категории via ferrata:
- Лек (leicht) или "A" или "KS1" – изграждат се на трасирани, скални участъци, върху изкуствено създадени пътеки или надеждно фиксирани мостове. Осигуровката е във вид на метални въжета, вериги или дървени парапети. Стълбите са с незначителен наклон и се преодоляват без особено усилие. Ако е нужно активното осигуряване, то е с ремъци и карабинери, но на KS1 най-често е достатъчно е да се хванете за въжето или парапета.
- Средна сложност (mittel schwierig) или "B" или "KS2"
- Над средна сложност (ziemlich schwierig) или "C" или "KS3"
- Сложен (schwierig) или "D" или "KS4"
- Много сложен (sehr schwierig) или "E" или "KS5"
- Крайно сложен (extrem schwierig) или "F" или "KS6" ("екстремно спортен участък") – изграждат се по стръмни участъци, нерядко с вертикален релеф, дори отрицателен наклон. Активното осигуряване на метално въже е задължително! Изкуствените опори за краката се срещат рядко, което предполага силно натоварване на крайниците, като при скално катерене. За покоряване на тези виа ферата са необходими сериозни познания и опит в техниките за скално катерене.
