Жак Рение, петдесет и девет годишен индустриалец, човек на волята и духа, е под напрежение заради задълженията си към банки и напора на мощни конкуренти, заплашващи да погълнат фирмата му, а също и заради любовната си връзка с много по-младата Лора и страхът от упадъка в мъжествеността и в деловитостта все повече го обсебва. Една нощ, при опит за обир, в жилището му се вмъква млад мъж, когото той успява да обезвреди и отпраща, без да го предаде на полицията. Но този млад мъж отключва у него неподозирани и смутни идеи и Рение го превръща в инструмент да удържи убягващата си мощ на мъж. С безмилостна откровеност Ромен ... |
|
|
Сборникът съдържа 20 разказа от майстори в жанра и изобщо в белетристиката. 17 от тях се издават на български за първи път. В книгата са включени разкази на: Джордж Елиът Амелия Б. Едуардс Марк Твен Робърт Бар Бърнард Кейнс Върнън Лий Джером К. Джером Артър Конан Дойл Едит Уортън Амиас Норткът Робърт Хауърд Уилям Уаймарк Джейкъбс Ръдиард Киплинг Елън Глазгоу Ферест Рийд Уилям Фрайър Харви Х. Ф. Лъвкрафт Стивън Винсънт Биней ... |
|
|
Лос Анджелис, детството, зрелостта, остаряването, умората, баровете, самотата, сексът, безпосочният живот - ето темите в "Седемдесетгодишно в собствен сос", последната публикувана приживе творба на Чарлс Буковски (1920 - 1994). В сборника се редуват остри разкази и задъхани стихове, а действащи лица са приятели по чашка, свои и чужди жени, несретни сервитьорки и истерични домакини, безнадеждни пияници и отчаяни бездомници, комарджии и престъпници, знаменитости и смачкани хорица... ... |
|
|
Мъж и жена в зряла възраст се заемат да образоват петнайсетгодишна девойка в плътската любов - и да ѝ внушат да им се посвещава без ограничения, предразсъдъци и морални задръжки. В обучението се включват още участници, за повече пълнота и разнообразност, а в добавка се изразяват възгледи за свободата, религията, политиката и обществения ред - изводът е, че единственото ръководно начало е Природата и тъй като всичко е нейно дело, нищо не е престъпно. Заради своята скандалност Донасиен Алфонс Франсоа, маркиз Дьо Сад (1740 - 1814), прекарва 30 години от живота си по затвори и умира в приют за душевноболни, а ... |
|
|
Повестта "Портретът на Мистър У. Х." е публикувана за първи път в оксфордското периодично списание "Блакудс" ("Blackwood's Magazine") през 1889 г. По-късно авторът я включва в преизданията на сборника "Престъплението на лорд Артър Савил и други новели". По първоначален замисъл и в своя първоначален вариант творбата е комична мистерия в стила на гореспоменатия сборник. Едва значително време след смъртта на Уайлд става ясно, че тя има и друг вариант, почти двоен по обем и с доста по-сложен текст, в който са включени обширни разсъждения както върху естеството на изкуството, така и ... |
|
|
Ги дьо Мопасан (1850 - 1893) е знаменит представител на натурализма и въпреки ранната си кончина оставя след себе си шест романа, три пътеписа, сборник с поезия и над триста разказа, благодарение на които е всепризнат за майстор в краткия жанр. Настоящият сборник съдържа седемнадесет от най-добрите образци измежду тях."Мопасан беше почитан от публиката, защото пишеше просто и ясно, откровено, с мярка и мощ. Беше обичан, защото излъчваше весело добродушие, мъдър хумор, който прозираше дори през сълзите..." Емил Зола "По въпросите на стила Мопасан е най-добрият учител." Джон Голсуърти "Мопасан, ... |
|
|
"Джон Т. Ънгър беше от семейството, добре познато в Хадес - малко градче на река Мисисипи - от няколко поколения насам. Бащата на Джон бе защитавал шампионската си титла в множество ожесточени непрофесионални турнири по голф; госпожа Ънгър беше известна сред местните като "огън жена, огън уста" заради политическите речи; а младият Джон Т. Ънгър, който току-що беше навършил шестнадесет, бе научил всички най-модерни танци от Ню Йорк още преди да започне да носи дълги панталони. А сега, за известно време щеше да отсъства от къщи. Уважението към образователните институции в щата Ню Ингланд, което е прокоба на ... |
|
|
Твърде различна от останалите произведения на Хенри Милър , новелата "Усмивката в подножието на стълбата" е затрогващ и поетичен разказ за цирковия клоун Огюст, който виртуозно умее да разсмива хората, но иска нещо повече - да им дарява истинска и трайна радост. И се впуска да я търси, а заедно с нея пътя към творчеството и към себе си. Хенри Милър (1891 - 1980) е всепризнат като един от американските писатели с най-мощно влияние. От 1930 -та до 1940 -та живее в Париж, където създава творби, спечелили му световна слава. Заради дързостта и еротиката в тях някои са забранени в САЩ до шестдесетте години на ХХ ... |
|
|
"Високо над големия град, върху елегантна колона, се издигаше статуята на Щастливия принц. Фигурата му беше изцяло с фино златно покритие, очите му бяха изработени от два блестящи сапфира, а на ръкохватката на меча му грееше голям рубин. Всички му се възхищаваха безмерно." Из книгата Книгата е част от поредицата Златна класика на издателство Фама+ . ... |
|
|
Две жени и един мъж се озовават в затворено помещение. Не са се познавали дотогава и привидно не ги свързва нищо. Защо са там и защо са заедно? Защото вече са мъртви, мястото, където се намират, е адът, а са заедно, защото са еднакво обременени с вина и наказанието им е да си бъдат взаимно палачи - за вечността. Жан-Пол Сартр (1905 - 1980), наричан папата на екзистеницализма, е удостоен през 1965 г. с Нобелова награда, която отказва. В пиесата При закрити врата човешката участ е обобщена чрез знаменитата фраза: Адът - това са другите. ... |
|
|
Робърт Луис Стивънсън (1850 - 1894), романист, поет, есеист и автор на пътеписи, е най-знаменит с романа си "Островът на съкровищата" и повестта "Странният случай с доктор Джекил и мистър Хайд" - блестящ първообраз и неостаряващ образец на един жанр, който по онова време още не е бил именуван "трилър". ... |
|
|
Двама души чакат до едно дърво. Чакат някой си Годо. Говорят си. Идват още двама, говорят и те, после си отиват. Продължава очакването на Годо. Но кой е Годо? Така ли се нарича? Ще дойде ли? И има ли го изобщо? B очакване на Годо е една от най-знаменитите драматургични творби на всички времена пиеса от въпроси, които се разпадат, както се разпадат и възможните отговори. А смисълът? "Винаги намираме нещо, за да си даваме вид, че съществуваме" заявява един от героите в пиесата на Самюъл Бекет (1907 - 1989), носител на Нобелова награда за литература."Няма Аз, няма Имам, няма Съм." Самюъл Бекет " ... |
