"Няма АЗ, няма ИМАМ, няма СЪМ." Самюъл Бекет "Под отчаянието у Сам се таеше нещо, което той пожела да премълчи и което навярно бе свързано с дълбоката жалост, която той изпитваше към човешкото страдание. Той го изрази по начин, който всеки може да тълкува по своя воля - като открит бунт или като смирена отстъпчивост." Робер Пенже Борхес "Корозивната сила на Бекет не е свързана нито с идеология, нито с философска доктрина. Той не онагледява, той показва. Показва човека, лишен от илюзии, убеждения, вярвания и разсъждения, които служат само за прикритие на същностната му болка - да страда, оголен ... |
|
|
Съставител: Мария Коева. ... "Животът е като стадион. Някои идват да се състезават, други да търгуват, а най-щастливите - да гледат и да се наслаждават." Серхио Бамбарен "Губи онзи, който знае какво ще стори, ако спечели. Печели онзи, който знае какво ще стори, ако загуби." Макиавели "Колкото и да си високопоставен, все на задника си седиш." Монтен "Ние имаме два живота. Вторият започва тогава, когато осъзнаем, че имаме само един." Конфуций "От нули е лесно да направиш верига." Станислав Йежи Лец "Щастието не е нищо повече от добро здраве и лоша памет." ... |
|
|
О. Хенри (1862 - 1910), литературен псевдоним на Уилям Сидни Портър, е сред най-знаменитите и плодовити американски писатели. Сладкодумен майстор на късия разказ с изобретателен сюжет, изтъкан от хумор, сочно слово, човечност и понякога дори прочувственост. Темите най-често са любовта и парите. Но как ще завърши историята? Краят винаги е неочакван... Разказите в сборника излизат на български за първи път. Разказите в сборника "Тиктак" излизат на български за първи път."О. Хенри те разплаква и в следващия момент те съсипва от смях. Но не го наричайте хуморист, защото талантът му не се изчерпва с това. Той ... |
|
|
Страстната история за Кармен, вдъхновителката на поколения творба на Проспер Мериме."Талантът на Проспер Мериме е бляскав и тъмен като Испания, която той изобразява с цялата ѝ рафинираност и убийственост в страстите. Там той е Гоя на писаното слово." Барбе д'Оревийи ... |
|
|
"Следобедът беше превалил и всички от дневната смяна си бяха тръгнали. Редакторът на вечерното издание тъкмо бе пристигнал - беше си свалил палтото, жилетката, яката и вратовръзката, бе запретнал ръкавите си до лактите и си бе разкопчал тирантите - готвеше се за работа. На вратата боязливо се почука. – Влез! - извика редакторът Красива млада госпожица с умоляващи сини очи и елегантен кок на тила влезе с навит на руло ръкопис в ръка. Редакторът го взе и мълчаливо го разгъна. Беше стихотворение и той го прочете с приглушен глас и конвулсивно потрепване на челюстта, което се дължеше на обстоятелството, че говорния му ... |
|
|
"Валеше. Таванът течеше. Капките капеха: кап, кап, кап, кап, кап, кап, кап... Сакето ме караше да се чувствам топло. Ама топло какво? Топла нула. Ето ме, на петдесет и пет и без леген да подложа под теча. Баща ми ме предупреждаваше, че накрая ще ида да си го лъскам на задната веранда на някоя фльорца в Арканзас. Още имах време да го осъществя. Всеки ден имаше автобуси. Само че от пътуване с автобус винаги се запичах, пък и все щеше да се намери някой селяк да хърка. Може би по-добре да се захвана с издирването на Селин." Из книгата ... |
|
|
Съвременна притча за истинската свобода и радостта от живота. ... "Всички ние се носим по течението, докато някой ден най-сетне не намерим сили да заплуваме срещу него и да повярваме, че измислените и издигнати на пиедестал божества са най-сигурният начин да пропилеем живота си." Серхио Бамбарен Серхио Бамбарен (1960) е роден в Перу, но завършва образованието си в САЩ, където работи като инженер-химик и експерт по маркетинг, преди да се посвети на писането. Първата си творба "Делфинът" издава на собствени разноски, но успехът е незабавен и зашеметяващ - преводи на 27 езика, 11 милиона продадени ... |
|
|
"И днес йощ Балканът, щом буря зафаща, спомня тоз ден бурен, шуми и препраща славата му дивна като някой ек от урва на урва и от век на век!" Иван Вазов Епопея на забравените е поетичен цикъл състоящ се от 12 оди, които говорят за делата на знайните ни герои и дейци като Левски, Бенковски, Каблешков, Раковски, Панайот Волов, Стефан Караджа, Паисий и други, както и незнайните от Априлското въстание и боевете при Шипка. Книгата е част от поредицата Златна класика на Фама+. ... |
|
|
"Не, Калигула не е мъртъв. Той е тук, и тук, и тук. Той е във всеки от вас. Ако ви бъде дадена власт, ако имате сърце, ако обичате живота, ще го видите как се развихря - като чудовище или като ангел. нашето време умира, защото повярва в ценностите, а също и че нещата могат да са прекрасни и вече да не бъдат абсурдни." Албер Камю ... |
|
|
Книга за всички и никого."Когато Заратустра навърши трийсет години, напусна той своя роден край и езерото на своя роден край и отиде в планината. Там се наслаждава на своя дух и на своята самотност и десет години не му омръзна това. Но най-сетне се преобърна сърцето му - и една сутрин стана той от зори, изстъпи се пред слънцето и му рече тъй: – Ти, велико светило! Какво би било твоето щастие, да нямаше ония, на които светиш!" Из книгата "Великите книги притежават свой живот, който авторът им нито може да измери, нито да предвиди. Те знаят повече от него. Сами творят - те стигат по-далече, отколкото той би ... |
|
|
Разбунтуваният човек е философски поглед върху идеите за бунта, справедливостта и престъпленията."Има престъпления от страст и престъпления от логика. Наказателният кодекс доста удобно ги разграничава чрез понятието предумисъл. Ние живеем във времето на предумисъла и на съвършеното престъпление. Престъпниците вече не са младежи без оръжие, позоваващи се на любовта като оправдание. Напротив, те са зрели хора и алибито им е обратимо: то е философията, която може да служи за всичко, дори да превърне убийците в съдии." Албер Камю ... |
|
|
Москва, 1925 година. Професор Преображенски, светило в световната медицина, присажда на улично куче хипофизата и семенните жлези на пролетария Клим Чугункин, убит при пиянска свада. Операцията е успешна, но резултатите са плачевни. Полиграф Полиграфович - новосъздаденото същество с кучешко сърце и пролетарско съзнание - се оказва също тъй брутален, кух, безогледен и негоден, какъвто е и самият съветски строй. Романът Кучешко сърце е иззет още в ръкопис през 1926 година по нареждане на ОГПУ. Михаил Булгаков така и не доживява да го види отпечатан, подобно на шедьовъра си Майстора и Маргарита. ... |
