Въз основа на тези фактори, велосипедите се разделят основно на:
- шосейни велосипеди - наричат се още "бегачи" и са предназначени за пътувания по шосе, асфалт или за колоездачни състезания. Благодарение на по-тесните си гуми, но и на лекото и тънко тяло, шосейните велосипеди могат да достигат висока скорост и да се използват за преходи на големи разстояния;
- планински велосипеди - предназначени са за каране по хълмове и в планински райони по неравни и стръмни пътища. Те често имат широки гуми, мощни и тежки колела, както и малко на брой скорости. Някои модели могат да имат задно окачване;
- градски велосипеди - известни са още катп "ситибайк" или "турингбайк". Те не развиват висока скорост, но са изключително удобни за използване в градски условия. Отличават се с удобна седалка, добри амортисьори, а скоростта им се превключва дори в покой. Единственият им недостатък е, че са доста тежки, но за сметка на това се поддържат лесно и имат висока степен на безопасност;
- специални велосипеди - съществува голямо разнообразие от специални велосипеди. Те могат да бъдат двуместни или многоместни велосипеди-тандем, "мотокросови", каскадьорски или свободен стил, сгъваеми и т.н. Макар че тези велосипеди не са така разпространени както по-горе изброените, всеки от тях си има своите почитатели.
Всички останали велосипеди са комбинация от гореизброените видове. Пример: пистовият велосипед е разновидност на шосейния, който има специална конструкция и е предназначен за състезания на закрит или открит колодрум или друг вид трасе. Други видове могат да бъдат BMX, Чопър (лоурайдър) и др.
Как да изберем планински велосипед от начален клас?
Решили сте, че е време да започнете да покорявате планините, но не пеша, а с велосипед. Тук ще Ви предложим няколко особености, на които трябва да обърнете внимание, за да сте сигурни, че колелото Ви ще бъде годно за каране в планината.Как да определим точния размер на велосипедната ни рамка?
Правилният избор на велосипед задължително включва избор на рамка, която да е с точния за Вас размер. Този момент често се пропуска поради прибързаност в решенията и липса на достатъчно ценни знания в областта, а последствията не са особено приятни, особено в дългосрочен план. Размерът на рамката е в основата на геометрията на велосипеда и е най-важният елемент за постигане на максимална ефективност и удобство при колоездене.
ВАЖНО:Тук става дума за планински, а не детски и други, общи типове велосипеди!
Съществуват два начина за измерване на рамката:
Дължината на седалковата тръба се изчислява по следната формула:
A = 0.67 * H,
където "A" е дължината на седалковата тръба, а "H" е дължината на вътрешната страна на краката Ви, т.е. от чатала до земята. При избор на рамка за шосеен велосипед е трябва просто да следвате тази формула.
Ако обаче Вашият избор е планински велосипед, е необходима малка промяна във формулата за измерване дължината на рамката. В случая към височината "H" трябва да прибавите от 5 до 12 cm, тъй като за да бъде велосипедът Ви по-маневрен и безопасен в планински условия, разстоянието между чатала и горната тръба на колелото трябва да бъде по-голямо.
Този начин на измерване е условен, защото размера на рамката не се свежда само до дължината на седалковата тръба. Горната тръба има дори по-голямо значение, тъй като в най-голяма степен определя колесната база. Докато височината може да бъде напълно компенсирана с по-дълго колче за седалката, удължаването на кормилната лапа води до по-тромаво управление на велосипеда.
Ако не държите на максималната точност или няма как да се съобразите напълно с формулата, можете да използвате таблицата, която обобщава най-често срещаните размери (в инчове и сантиметри), техните буквени означения и ръста, за който са предназначени. Таблицата не претендира за абсолютна точност, а е изготвена средностатистически по данните и препоръките на различни производители.
Още един фактор, с който трябва да се съобразите, когато избирате размера на рамката, е просветът, т.е. разстоянието от Вас до горната тръба, когато сте стъпили на земята и сте обкрачили велосипеда. Препоръчва се това разстояние да бъде поне 10 cm. За съжаление при някои рамки с окачване това е трудно постижимо, защото средното им движение е по-високо, а дизайнерите невинаги се сещат да го компенсират с по-скосена горна тръба. В такъв случай може да направите компромис, но в никакъв случай просветът не трябва да е по-малък от 5 cm. Ако падне под тази граница е по-добре да вземете по-малка рамка или направо друг модел.
Това не важи при повечето рамки за спускане и фрийрайд, които, поради големия ход на окачването си, стоят твърде високо от земята и дори просвет от 5 cm е трудно постижим (особено за по-ниски велосипедисти).
Вторият метод за измерване на рамката - височината на седалката:
Височината на седалката трябва да е толкова, че като стъпите с пета върху педала и го разположите в най-долно положение, кракът трябва да е съвсем прав и опънат, а петата едва да докосва педала.
В крайна сметка и при двата метода може да се наложат леки корекции, ако чувствате неудобство. Но общо взето при правилно стъпване на педалите и разполагане на курбелите в една линия със седалковата тръба, кракът върху педала в долно положение трябва да е с ъгъл в коляното 150-160°.
Съвет: Ако ви очаква дълго спускане, желателно е да свалите малко седалката за повече удобство и сигурност.
ВАЖНО:Тук става дума за планински, а не детски и други, общи типове велосипеди!
Съществуват два начина за измерване на рамката:
- С дължината на седалковата тръба, измерена от центъра на средното движение (от точката, в която се монтират курбелите), до края на тръбата. Този начин се използва предимно при планинските велосипеди и се измерва в инчове (1 in = 2.54 cm).
- С дължината от средното движение, до средата на горната тръба. Този начин се използва при шосейните велосипеди и се измерва в сантиметри (cm).
Дължината на седалковата тръба се изчислява по следната формула:
A = 0.67 * H,
където "A" е дължината на седалковата тръба, а "H" е дължината на вътрешната страна на краката Ви, т.е. от чатала до земята. При избор на рамка за шосеен велосипед е трябва просто да следвате тази формула.
Ако обаче Вашият избор е планински велосипед, е необходима малка промяна във формулата за измерване дължината на рамката. В случая към височината "H" трябва да прибавите от 5 до 12 cm, тъй като за да бъде велосипедът Ви по-маневрен и безопасен в планински условия, разстоянието между чатала и горната тръба на колелото трябва да бъде по-голямо.
Този начин на измерване е условен, защото размера на рамката не се свежда само до дължината на седалковата тръба. Горната тръба има дори по-голямо значение, тъй като в най-голяма степен определя колесната база. Докато височината може да бъде напълно компенсирана с по-дълго колче за седалката, удължаването на кормилната лапа води до по-тромаво управление на велосипеда.
Ако не държите на максималната точност или няма как да се съобразите напълно с формулата, можете да използвате таблицата, която обобщава най-често срещаните размери (в инчове и сантиметри), техните буквени означения и ръста, за който са предназначени. Таблицата не претендира за абсолютна точност, а е изготвена средностатистически по данните и препоръките на различни производители.
Това не важи при повечето рамки за спускане и фрийрайд, които, поради големия ход на окачването си, стоят твърде високо от земята и дори просвет от 5 cm е трудно постижим (особено за по-ниски велосипедисти).
Вторият метод за измерване на рамката - височината на седалката:
Височината на седалката трябва да е толкова, че като стъпите с пета върху педала и го разположите в най-долно положение, кракът трябва да е съвсем прав и опънат, а петата едва да докосва педала.
В крайна сметка и при двата метода може да се наложат леки корекции, ако чувствате неудобство. Но общо взето при правилно стъпване на педалите и разполагане на курбелите в една линия със седалковата тръба, кракът върху педала в долно положение трябва да е с ъгъл в коляното 150-160°.
Съвет: Ако ви очаква дълго спускане, желателно е да свалите малко седалката за повече удобство и сигурност.
Как се определя позицията на седалката?
Много хора смятат, че с това положение на седалката се регулира разстоянието спрямо кормилото, но това не е така. Всъщност тази позиция има значение при въртенето на педалите и може да доведе до проблеми с колената.
Нулева позиция: Правилото е, че в седнало положение, при правилно стъпване върху педала, разполагане на курбелите в хоризонтално (водоравно) положение и спускане на отвесна линия от капачката на коляното на предния крак към педала, линията трябва да пресече оста на педала. Това е т.нар. "нулева позиция", която се препоръчва за повечето видове каране и колоездачи. Ако сте от хората, които предпочитат да карат с по-бавни обороти на по-високи предавки, може да изместите позицията на седалката малко назад. Това удължава лоста при педалиране.
Регулирането на седалката се случва спрямо нулевата позиция, плъзгайки седалката напред или назад, като спазвате посочените върху релсите крайни положения. В някои случаи може да се наложи не само да местите седалката, но и да намерите подходящо колче с по-голямо изнасяне назад.
Съвет: Измерването може да стане с помощта на друг човек, който да спусне мислен отвес от капачката ви към педала или да ви снима, а вие по снимката сами да прецените.
Седалката може да бъде регулирана и по отношение на нейния наклона. Това е строго индивидуален въпрос, но за крос-кънтри се препоръчва да е във водоравно положение (нулев ъгъл спрямо земята), като са допустими малки отклонения, например съвсем леко накланяне на носа надолу. Когато пробвате различни седалки, изберете такава, която в хоризонтално положение да Ви бъде максимално удобна.
Внимание! Карането на ниски обороти и високи предавки може да доведе до травми в колената!
Нулева позиция: Правилото е, че в седнало положение, при правилно стъпване върху педала, разполагане на курбелите в хоризонтално (водоравно) положение и спускане на отвесна линия от капачката на коляното на предния крак към педала, линията трябва да пресече оста на педала. Това е т.нар. "нулева позиция", която се препоръчва за повечето видове каране и колоездачи. Ако сте от хората, които предпочитат да карат с по-бавни обороти на по-високи предавки, може да изместите позицията на седалката малко назад. Това удължава лоста при педалиране.
Регулирането на седалката се случва спрямо нулевата позиция, плъзгайки седалката напред или назад, като спазвате посочените върху релсите крайни положения. В някои случаи може да се наложи не само да местите седалката, но и да намерите подходящо колче с по-голямо изнасяне назад.
Съвет: Измерването може да стане с помощта на друг човек, който да спусне мислен отвес от капачката ви към педала или да ви снима, а вие по снимката сами да прецените.
Внимание! Карането на ниски обороти и високи предавки може да доведе до травми в колената!
Какво е важно при избор на вилка за планински велосипед?
Има няколко основни неща, на които е важно да се обърне внимание при избора на вилка за начален клас велосипед. Когато избирате вилка за начален клас е редно да знаете, че качеството им не е същото като това на вилките за "професионални" велосипеди. Въпреки това е желателно Вашата вилка да има масло за омекотяване на връщането (rebound). Това е система, която не позволява на вилката да "рита" след сгъване. Днес дори вилките от начален клас имат подобна система, макар и в по-просто изпълнение.
Уверете се, че вилката е направена от производител с утвърдено име. Много от утвърдените производители като "Rock Shox" също имат модели в ниския ценови клас. При всички случаи вилка от неизвестен произход може да се превърне в еднопосочен билет за неприятности.
Задната главина - какво е важно да знаем за нея?
Задната главина е един от най-натоварените компоненти на велосипеда, затова трябва да внимавате с какъв тип задна главина е екипиран този, който сте си избрали.
Различават се два вида задни главини:
Различават се два вида задни главини:
- обикновени - те са подходящи за градски и детски велосипеди;
- касетни - те са подходящи за планински, шосейни и по-висок клас градски велосипеди.
Как да изберем подходящи спирачки?
Въпреки че едно от най-успешните въведения в конструкцията на планинския велосипед е дисковата спирачка, при "Cross Country" и при по-агресивните планински стилове обикновено се използват различни видове спирачки.
V-образните спирачки, наричани още "челюстни спирачки", все още намират широко приложение при планинските велосипеди, тъй като са по-евтини, поддържат се лесно и имат добри спирачни качества в сухи условия. Една добре настроена V-образна спирачка спира по-добре от нисък клас дискови спирачки, което ги прави предпочитан избор за всички, които обичат да карат само в хубаво време. Но дори и при мокро време V-образните спирачки няма да Ви изоставят напълно, макар и с цената на ускорено износване и не особено приятен звук при спиране.
Силни страни: Ниска цена, леки, просто устройство и лесна поддръжка.
Слаби страни: Влошаване на спирачните качества при мокро време.
Дисковата спирачка често е решението на всички, които търсят безкомпромисна спирачна сила и надеждност във всякакви условия. Разбира се с уговорката, че евтините модели трудно отговарят на всички тези очаквания.
Силни страни: Структурно по-усъвършенствани от V-образните спирачки. Стоманеният ротор може да понася натоварване, непосилно за алуминиевите шини, което дава несравнимо по-голям спирачен потенциал.
Слаби страни: По-тежки и по-скъпи от V-образните спирачки.
V-образни спирачки
Силни страни: Ниска цена, леки, просто устройство и лесна поддръжка.
Слаби страни: Влошаване на спирачните качества при мокро време.
Дискова спирачка
Силни страни: Структурно по-усъвършенствани от V-образните спирачки. Стоманеният ротор може да понася натоварване, непосилно за алуминиевите шини, което дава несравнимо по-голям спирачен потенциал.
Слаби страни: По-тежки и по-скъпи от V-образните спирачки.
