|
|
Георги Германов е един от най-ярките странджански певци, но в репертоара му са застъпени и тракийски,стари градски и песни от други фолклорни области. Богатият репертоар му дава възможност да направи много записи в Радио София и Радио Варна, а в деветте албума, които е издал, наброяват 284 песни. В неговите книги с народни песни, които е отпечатал - “Манде ле чаша сребърна” и ”Песен от душа блика” са включени 317 песни. Словото на музиката на Георги Германов е красиво и изящно. То звучи естествено и достъпно. И в същото време е изразител на истината за времето и хората. Има хубав,характерен глас,който не може да сбъркаш. ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
|
|
Освобождението на България от османско робство (1878) създава реални условия за развитието на професионална култура. Дотогава народното творчество е единственият масов културен продукт. Особено бурно е развитието на различните видове изкуства в първата половина на ХХ век. Завършилите в Европа талантливи българи се завръщат в страната и с възрожденски ентусиазъм поставят основите на националната култура. Сред забележителните представители на българската композиторска школа от този период е ДИМИТЪР НЕНОВ (1902-1953) - блестящ композитор и пианист, талантлив архитект, оригинален мислител, клавирен педагог и активен ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
|
|
Дискът съдържа 20 любими детски песнички на английски език. ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
|
|
Компактдискът представя един почти непознат за българския любител на клавирната музика автор - Макс Регер. Още преди 70 години немският композитор Арнолд Шьонберг го признава за гений, но същевременно подчертава че “малко се знае за него”. Днес, думите на Шьонберг продължават да са валидни. И за това, че Регер продължава да не е сред особено популярните композитори. Може би защото Регер твори в епоха, когато в музикалното изкуство има най-разнообразни направления, често отричани или забравяни. Сам той попада ту във водите на късния романтизъм, ту се потапя в глъбините на бароковата полифония и естетика, търсейки нов път в ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Почти два века делят двамата автори, включени в това издание: Карл Филип ЩАМИЦ (1745 - 1801) и Кшищоф ПЕНДЕРЕЦКИ (1933). Представители на две отдалечени епохи, произведенията им отразяват не само историята и развитието на музиката, а и историята на виоловия концерт. При Щамиц концертът за виола е в своя ранен етап; инструментът е открит наскоро от тогавашните композитори и все още е интересен със своите изразни и технически възможности. А при Пендерецки виолата отдавна е заела своето място в композиторската практика. Съчетанието на тези двама творци е не само любопитно, но изисква и забележително изпълнителско майсторство. ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
|
|
Добруджанската фолклорна област е интересна симбиоза между местен и тракийско-балканджийски стил, между традиционни музикални инструменти /копанка, гайда, кавал, тъпан/ и наложилият се модерен инструмент - хармоника. Тази симибиоза оформя неповторимия добруджански маниер на музициране. Още през 1954 г. при създаването на ансамбъл “Добруджа” в гр. Добрич, този фолклорен стил става основа на репертоара му. Благодарение на талантливите певци, свирачи, танцьори и техните художествени ръководители, огромна част от добруджанската музика и танци е запазена от забрава. Нещо повече - чрез тях те продължават да живеят на сцената и ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
В границите на голяма София е Бистрица - едно уникално селище, със стара и запазена селска традиционна култура. И досега, независимо от близостта на столицата и нейното влияние, двете култури - традиционната селска и съвременната градска битуват, без да си противоречат. Фолклорът на Бистрица е част от фолклора на Средна Западна България, характерен преди всичко с двугласното музициране, с инцидентни тригласни звукосъчетания. Това многогласие е твърде различно от европейското. То е по-първично и най-често съседни тонове звучат едновременно в учудваща хармония. Тази невероятна звучност преобръща представите за класическото ...![](/b-images/quad-transp.gif) |