Новата поредица на Гега Ню "Прочути оперни гласове на България" представя някои от най-прославените български оперни изпълнители от втората половина на ХХ век. Те са солисти във водещи европейски оперни театри; гостуват в Метрополитън опера - Ню Йорк, Ковънт Гардън - Лондон, Виенската Щатопера, театър Колон - Буенос Айрес,и др. Пред тяхното изкуство се прекланят ценителите на оперното изкуство, режисьори, диригенти и техни колеги. Поставяме началото с Димитър Узунов (1922-1985), който е от онова "златно" поколение, със забележителна кариера и като певец, и като режисьор. Започва творческия си път в ... |
|
|
В поредицата от компактдискове със записи на най-добрите български фолклорни ансамбли, издадени от Гега Ню, програмата на ансамбъл “Тракия” заема особено място. На пръв поглед ансамбъл “Тракия” продължава традицията на най-добрите състави – репертоарът му е съставен на основата на автентични песни, свирни и танци от цяла България, оркестърът е традиционен, музикалният и танцов материал е претворен от известни творци, които сътрудничат и на други ансамбли… И все пак – още с първите тактове, които слушателят чува, идва изненадата: искрящ хор, виртуозен и напорист оркестър и най-вече интерпретацията на песни, които ... |
|
|
Хора и бавни мелодии, записани от майстори на кавала: Теодосий Спасов, Никола Ганчев, Стоян Величков, Недялко Недялков, Драган Карапчански и др. Българският музикален фолклор е самобитно, уникално явление в световната музикална култура. С този компактдиск "Музикалните инструменти в България" - кавал, добавяме още един инструмент към колекцията ни с български фолклорни инструменти. Досега представихме тамбура , зурна , духов оркестър , гъдулка и гайда . ... |
|
|
"Дъщерята на мадам Анго" е оперета в 3 действия от Шарл Льокок. Хор и оркестър на Държавен музикален театър "Стефан Македонски" с диригент Виктор Райчев пресъздават оперетата. Либрето Сироден, Клервий и Кониг, по водевила на Йожен Мейо "Мадам Анго". Действащи лица и изпълнители: Клерета - Лиляна Кисьова Анж Питу - Павел Куршумов Ланж - Петрана Ламбринова Лариводиер - Коста Райнов Помпоне - Трифон Джонев Амаранта - Тинка Краева Лушар - Шаварш Манукян ... |
|
|
Българският музикален фолклор се радва на сериозен интерес по света. В много страни концертите на български ансамбли се посрещат с овации, а в немалко от тях се създават и състави, в които се изучава и изпълнява българска народна музика. Ние вече ви представихме два: оркестър „Тополово” от Франция (GD 148) и „Балкан транзит” от Дания (GD 311). Допълваме поредицата с великолепните записи на холандския ансамбъл „Чубрица”. ... |
|
|
"Време за любов" е оперета в 3 действия от Димитър Вълчев. Хор и оркестър на Държавен музикален театър "Стефан Македонски" с диригент Росица Баталова пресъздават оперетата. Действащи лица и изпълнители: кака Сийка - Мими Балканска бай Неделчо - Шаварш Манукян Милена - Петрана Ламбринова Огнян - Емил Пенчев Пешо - Видин Даскалов Станка - Лиляна Кисьова Лидия - Душка Тонева чистачки клюкарки - Мара Шумкова и Екатерина Вангелова селянка - Милка Янакиева делегат от Вонещица - Минко Босев ... |
|
|
Младият виолончелист Александър Сомов представя Концерт за виолончело и оркестър № 1 в ми бемол мажор, оп. 107, Соната в ре минор за виолончело и пиано, оп. 40, Три пиеси от филма „Стършел” и Три пиеси от Балетна сюита. В записите участват пианистката Богдана Попова и Симфоничният оркестър на Българското национално радио с диригент Милен Начев. Избраните произведения са сред големите предизвикателства към всеки челист. Още повече, че първи изпълнители са такива големи имена като Мстислав Ростропович (на Концерта) и Виктор Кубацки (на Сонатата) - един от основателите на първия съветски струнен квартет „Страдивариус”. ... |
|
|
Акордеонистът представя свои авторски бавни мелодии, хора и ръченици, записани с оркестър и вокалния квартет „Ева”. Свързваме името му и с оркестър „Тракия” – състав, основан от него и кларинетиста Иво Папазов-Ибряма през 1975 г. С „Тракия” Нешко Нешев е обиколил света; свирил е на големи сцени в Азия, Америка, Австралия, Европа. Негови изпълнения са отличавани с престижни награди, между които са Първа награда в конкурс за акордеонисти във Финландия (1985 и грамота от Института за световна музика (САЩ, 1999), а композицията му „Беломорска сюита” печели Първа награда на радиоконкурс в Братислава през 1984 г. ... |
|
|
Франц фон Супе (1819-1895) е австрийски композитор с над 200 произведения за сцена, най-вече оперети. В този албум хор и оркестър на Държавен музикален театър "Стефан Македонски" с диригент Недялко Недялков пресъздават оперетата му "Великата неизвестна". Тя е в 3 действия - либрето от Юлиус Вилхелм и Густав Бер. Действащи лица и изпълнители: генерал Рап - Николай Смочевски Лучия - Илинка Григорова барон Оливие де Бшишанто - Харалампи Харалампиев Мари Мадлен Лакапел - Лидия Станева Теофил Марбьоф - Видин Даскалов Полина Жоликлер - Хермина Михайлова ... |
|
|
Гинка Иванова е родена и живее в гр. Пловдив. В началото на творческата си кариера е работила с Димо Айвазов, Огнян Видев, Иво Папазов, Нешко Нешев и оркестър Брестовица - 25 години с ръководител Яшко Аргиров. Осъществява турнета в Дания, Гърция, Югославия, Румъния и други страни. В настоящия албум Гинка Иванова отново работи с дългогодишните си колеги Яшко Аргиров, Нешко Нешев, Кольо Аргиров, а също и кавалджиите Петко Кънев, Виктор Йорданов и Божидар Симеонов - гайда. Аранжиментите са на Румен Ангелов и Виктор Йорданов. ... |
|
|
Изпълнява: Симфоничен оркестър на БНР. Диригент: Емил Табаков. Шостакович е 18-годишен, когато започва да пише своята Първа симфония за дипломирането си в Петроградската консерватория. Премиерата е на 12 май 1926 г. с Ленинградската филхармония под диригентството на Николай Малко, който след големия ѝ успех записва в дневника си: "Имам усещането, че съм открил нова страница в историята на симфоничната музика, нов голям композитор". Година по-късно произведението на Шостакович сензационно звучи в Европа и САЩ, в интерпретацията на прочути диригенти като Бруно Валтер, Леополд Стоковски, Артур Родзински, ... |
|
|
В българския музикален фолклор, наред с традиционните народни инструменти, битуват и т.нар. модерни инструменти - акордеон, кларинет, цигулка и др. Затова след програмите с тамбура (GD 278), зурна (GD 276), духов оркестър (GD 299), гайда (GD 106), гъдулка (GD 374) и кавал (GD 375), колекцията "Музикалните инструменти в България" продължава със записи на акордеон. В българската фолклорна музикална практика акордеонът се появява през 20-те години на ХХ век. Няма сведения кой внася първия инструмент. В началото музикантите свирят само с дясната ръка. По-късно добавят и баси (лявата ръка) и макар, че европейската ... |
