|
|
|
Драматизации ... |
|
|
В българската фолклорна традиция инструменталната музика има основно предназначение - да съпровожда хората, които задължително са играели в неделя на мегдана или на празници. В различните райони на България има предпочитани инструменти и характерни танци. Например в Добруджа типичните хора “Опас”, “Сборенка”, “Ръка”, “Тропанка” и т.н. са съпровождани от копанка, гайда или в по-ново време от тройка свирачи на хармоника, копанка и гайда. В Пиринска Македония на тежките хора са свирели на тамбури, тарамбуки, зурни /в най-южната част/. В Тракия обичан инструмент е кавалът и т.н. С масовото навлизане на западно-европейската ... |
|
|
Песните, записани на диска, са в MP3 формат. ... |
|
|
Поредицата Български музикален фолклор предлага завладяващо изживяване за всеки, който се интересува от традиционна българска музика, разкривайки уникалните вокални и инструментални изпълнителски техники, характерни за българския фолклор. Внимателно подбрана, за да представи разнообразните музикални традиции на страната, третата част от колекцията е за тези, които искат да изследват богатото културно наследство на България чрез нейната музика. От очарователно красиви вокални хармонии до живи и емоционални инструментали, този албум е истинско тържество на българската фолклорна музика. Изпълняват: Каба трио Родопеа и ... |
|
|
Иван Спасов /1934-1996/ е от поколението български композитори, което се утвърди и разгърна възможностите си през 70-те и 80-те години на ХХ в. Творчеството му винаги е предизвиквало интерес, макар не винаги произведенията му да са приемани единодушно; нерядко и с пълно отрицание. Особено е значението на вокалните творби на Спасов, в които той определено наложи свой стил и композиционни техники. Повечето от хоровите му песни се превърнаха в основен репертоар; много от тях станаха образци за новаторство в жанра. В компактдиска са включени три от най-късните опуси на Иван Спасов в които доминира темата за смъртта. Свързан с ... |
|
|
|
|
|
|
|
|
В югоизточната част на България се намира Странджанският край – област със старинна фолклорна култура. Географското й разположение определя разнообразието в музикалнофолклорния диалект. От една страна, районът естествено преминава в обширната Тракийска област, което обяснява многото общи етнографски и музикалнофолклорни черти. От друга – местоположението винаги е било привлекателно за заселване от дълбока древност. Преди масовата колонизация на старите гърци (VII и VІ век пр. н. е.) тук е съществувала цветуща тракийска цивилизация. По-късно се заселват славяни, а през втората половина на VІІ век идват и прабългарите. След ... |
|
|
Богатството на българската народна музика е представено във втората програма от поредицата „Български музикален фолклор” ( vol. 1 ). Наред с автентичните шопски песни, в диска са включени записи на обработени фолклорни образци и авторски творби на фолклорна основа от Северна България, Тракия, Шоплука и Родопите. Участват: Духов оркестър, Ансамбъл „Тракия” – Пловдив, Теменуга Минчева, Сорина Богомилова, София Илиева, Моника Стоянова, Рени Павлова, Кунка Желязкова, Оркестър „Хоро” – Русе, Хорът на ансамбъл „Добруджа” – Добрич, Каба трио „Родопея”, Ансамбъл „ФилипКутев”, Делчо Митев, Димитър Миларов, Александър Райчев ... |
|
|
Вторият компактдиск от поредицата, представяща съвременни български композитори – проект на Център за изкуства “Сорос” включва петима представители на три поколения тонови творци. Техните произведения демонстрират богатата палитра от идеи и естетически предпочитания, така характерни за българската школа от последните три десетилетия на ХХ век. Александър Танев е известен с великолепните си хорови песни и кантати, в симфоничните си творби често съчетава академични принципи на изграждане с техники от най-модерните ресурси на века, докато по-младият Александър Кандов търси нова изразност, насочва се към оригинални теми в ... |
|
|
Третият компактдиск от поредицата “Съвременни български композитори” представя шестима творци от средната генерация, всеки от които е вписал името си в българската култура с ярки художествени постижения. Подбрани са камерно-инструментални опуси с нетрадиционно звучене и оригинални композиционни решения. Велислав Заимов, известен със симфоничното си творчество, е записал чудесното си “Ларго” за 12 виолончели, породено и посветено на дейността на големия български челист и професор Здравко Йорданов. Юлия Ценова, утвърдено име в музикалния живот от две десетилетия насам, творец с много интересни и необикновени идеи, е ... |
