Иван Спасов /1934-1996/ е от поколението български композитори, което се утвърди и разгърна възможностите си през 70-те и 80-те години на ХХ в. Творчеството му винаги е предизвиквало интерес, макар не винаги произведенията му да са приемани единодушно; нерядко и с пълно отрицание. Особено е значението на вокалните творби на Спасов, в които той определено наложи свой стил и композиционни техники. Повечето от хоровите му песни се превърнаха в основен репертоар; много от тях станаха образци за новаторство в жанра. В компактдиска са включени три от най-късните опуси на Иван Спасов в които доминира темата за смъртта. Свързан с ... |
|
|
Третият компактдиск от поредицата “Съвременни български композитори” представя шестима творци от средната генерация, всеки от които е вписал името си в българската култура с ярки художествени постижения. Подбрани са камерно-инструментални опуси с нетрадиционно звучене и оригинални композиционни решения. Велислав Заимов, известен със симфоничното си творчество, е записал чудесното си “Ларго” за 12 виолончели, породено и посветено на дейността на големия български челист и професор Здравко Йорданов. Юлия Ценова, утвърдено име в музикалния живот от две десетилетия насам, творец с много интересни и необикновени идеи, е ... |
|
|
Вторият компактдиск от поредицата, представяща съвременни български композитори – проект на Център за изкуства “Сорос” включва петима представители на три поколения тонови творци. Техните произведения демонстрират богатата палитра от идеи и естетически предпочитания, така характерни за българската школа от последните три десетилетия на ХХ век. Александър Танев е известен с великолепните си хорови песни и кантати, в симфоничните си творби често съчетава академични принципи на изграждане с техники от най-модерните ресурси на века, докато по-младият Александър Кандов търси нова изразност, насочва се към оригинални теми в ... |
|
|
|
|
|
Преди 40 години (1962) е основан Камерният ансамбъл “Софийски солисти”. Трима диригенти слагат своя творчески отпечатък върху работата му: Васил Казанджиев (1964 – 1978), Емил Табаков (1979 – 1988) и сегашният ръководител – Пламен Джуров, поел състава през 1988 г. От основаването си ансамбълът неизменно поддържа името си на елитна формация с изключително богат репертоар от произведения, създавани в период от около 400 години (XVІ – XX в.).Немалка част от него заемат произведения от български композитори. И затова настоящото издание на Музикална къща “ГЕГА НЮ” не е изненада за тези, които следят отблизо изявите на “ ... |
|
|
В развитието на българското диригентско изпълнителско изкуство името Васил АРНАУДОВ е еталон за висока музикантска култура и майсторство. И днес, 12 години след смъртта му, още се помнят върховите му постижения. В своя творчески живот Васил Арнаудов е обиколил България, за да помага на много диригенти и хорове. Своите знания той предаваше с голяма любов и на студентите си, много от които днес са сред най-известните хорови диригенти. Но най-големите върхове постигна със Софийския камерен хор и хор "Родина" - Русе. Част от великолепните изпълнения на Софийския камерен хор са включени в програмата, посветена на 70- ... |
|
|
В албума са събрани девет авторски пиеси на едни от най-известните композитори в България, представители на няколко генерации: Антони Дончев, Живко Петров, Христо Йоцов, Ангел Заберски-син, Васил Спасов, Любомир Денев и Атанас Гунов, както и Марио Станчев и Димитър Бодуров, успешно реализирали се зад граница. Венцислав Благоев е сред утвърдените джазови музиканти на българската сцена. Той е солист на всички пиеси, свири на флюгелхорн, корнет и тромпет. Първо по рода си у нас, изданието има амбицията да обрисува посоките на развитие на авторовата джазова музика в България в последния четвърт век. В диска се съдържа и ... |
|
|
Още с участието си в сборната програма "Съвременни български композитори - vol. 3", Ясен Воденичаров предизвика любопитството на ценителите на съвременната българска музика. Следват два диска с негови произведения ("Детски хор при Българското национално радио" и "Compositions"), всеки от които показва търсенията и реализацията на творческите му идеи. Новата програма на композитора продължава програмната насоченост и характерните за него образни звукови съчетания. ... |
|
|
Състав от Българската хорова Капела „Светослав Обретенов" Диригент: проф. Георги Робев Рождество Христово е един от най-светлите християнски празници. В източно-православната традиция църковната празнична служба е съпроводена с много красиви песнопения. Основно се изпълняват творби от неизвестни композитори или от български и руски автори от края на 19 в. и началото на 20 в. Обикновено това са творци, които основно познават изискванията на църковния канон. Затова и тази музика въздейства така пречистващо не само на вярващите, но и на хора, които просто ценят хубавата музика. За всички тях е програмата на “ГЕГА НЮ” - “ ... |
|
|
В Българската православна църква съществуват две традиции на църковно пеене - източна (едногласна) и хорова (многогласна). Източното едногласно пеене спазва законите на древногръцката музика, както и изискванията на осмогласния канон на Църквата. Втората традиция - хоровата е от втората половина на ХІХ в., когато в България навлиза руската многогласна хорова музика. Тогава много български композитори създават своите творби в духа на руското многогласие. В изданието са представени и двете традиции с песнопения от неизвестни автори, св. Йоан Кукузел (ХІІІ-ХІV в.), Йоан Х. Охридски (1829-1890), Неофит Рилски (1793-1881), ... |
|
|
Симеон Пиронков е измежду най-известните български композитори от втората половина на ХХ век. Твори в различни жанрове. Произведенията му се изпълняват не само в България, но и на престижни музикални фестивали за съвременна музика в Берлин, Варшава, Загреб, Будапеща и др.; композирал е по поръчка на големи и камерни състави, както и за отделни изпълнители. Стилът му се характеризира с фино оцветена мелодия, гъвкавост на метроритмиката, повлияна от българския фолклор, деликатност на оркестрацията и емоционално разнообразие, резултат от чувствителността и богатството на духовния мир на Пиронков. В диска са подбрани творби, ... |
|
|
В историята на българското оперно изпълнителско изкуство от втората половина на ХХ век сопраното Лиляна Барева остава не само с великолепните си превъплъщения, но и като стилен и изискан камерен изпълнител. Възпитаничка на прочутата проф. Людмила Прокопова, тя има шанса да започне творческия си път през 1943 г. в Столичния художествен оперетен театър след оспорван конкурс. Три години по-късно (1946) вече е част от трупата на Софийската опера, отново след тежък конкурс и нейният дебют е Виолета Валери в "Травиата" - върхова роля в оперната ѝ кариера, изпята в 200 спектакъла основно в Операта. Тогава ... |
