За да стигне до момента, в който хората могат да "яздят и управляват" металния лъв на "
Peugeot", френската фамилия Пежо преминава през изумителни и непознати за голяма част от автомобилните им фенове периоди. Доста от тях биха се изненадали от факта, че в историята на "френския лъв" присъстват зърна черен пипер, кафе, кристали сол и... дамски кринолини. "Типично по френски" - биха си казали повечето, но нещата далеч не са толкова романтични. От края на XVIII в. фамилия Пежо започва да произвежда мелници за подправки, като дава пожизнена гаранция за металните елементи. От 1858 г. Емил Пежо регистрира логото на фирмата - разярен лъв. До пазара на велосипеди и автомобили "Пежо" стига след преминаването през производството на различни метални елементи - от конструкции за кринолини, чадъри, остриета за триони, спици. През 1882 г. Арман Пежо представя своя хитов велосипед "Le Grand Bi", който е с много голямо предно колело и миниатюрно задно (пени-фартинг). До разделянето на компанията (на велосипедна и автомобилна) през 1926 г., "френските лъвове" представят редица успешни велосипедни модели.
Историята на "
Пежо" е повлияна сериозно от емблематичната среща на Арман с Готлиб Даймлер, след която младия французин е напълно убеден в переспективността на автомобилите. Той инвестира в новия бизнес, като първоначално създава триколесен парен автомобил през 1889 г. Той е проектиран от Леон Серполе, но силата на парата се оказва крайно недостатъчна за такъв тип машини (загряват бавно, поддържат ниска скорост, шумни са). Тогава Арман решава, че му трябва друго задвижване - патентования от Даймлер бензинов двигател с вътрешно горене. Така с него се появява четириколесния френски "Panhard". През 1892 г. фирмата произвежда 29 автомобила, 40 броя през 1894 г., 72 през 1895 г., 156 бр. - 1898 г. и точно 300 на финала на века.
През 1895 г. "Peugeot" стават първите автомобилни производители, които използват гума при направата на автомобилните колела. През същия период, вярна на традицията, компанията продължава да произвежда велосипеди и инструменти. През 1896 г. светът вижда първия двигател на "Пежо" и компанията вече не зависи от Даймлер. Двигателят е с мощност 8 к.с. (на автомобил "Type 15"). Следват още конструктивни промени - преместват двигателя напред (в модела "Type 48") и скоро той се озовава под капак в предната част на автомобила. В "Type 36" се появява волан и машината започва все повече да прилича на съвременните автомобили. На Парижкия автомобилен салон през 1901 г. "Пежо" представя своя модел "Bebe", който е с едноцилиндров двигател и мощност 5 к.с. Той е дело на младия конструктор Еторе Бугати. През 1903 г. марката добавя и мотоциклети към своите превозни средства. През 1907 г. специалистите ѝ представят своя 6-цилиндров двигател, конструиран от талантливия машинен инженер Тони Хубер. През 1912 г. компанията открива нова фабрика в Sochaux, която през 2008 г. произвежда 290 000 автомобила.
Пред 1912 г. Еторе Бугати проектира за "Bebe" нов двигател с обем 850 cm
3 и четири цилиндъра. По време на Първата световна война "Пежо" се занимава предимно с производство на въоръжение - от велосипеди, през военни автомобили, до танкове и снаряди.
След края на войната автомобилостроенето е в подем. През 20-те години дебютират 10- и 14-литровите модели на марката (базирани на "Type 153"), 6-литровия с 25 к.с., както и новия микролитражен автомобил с мотоциклетен двигател "La Quadrilette". През същия период "Peugeot" се разширява, а "велосипедния сектор" се отделя в независима компания "Cycles Peugeot".
През 1929 г. излиза изключително успешния модел "Peugeot 201", който е най-евтината кола на френския пазар по онова време. През 1931 г. "201" получава отделно предно окачване. С настъпването на Голямата депресия продажбите на автомобили спадат, но това не се оказва фатално за компанията. Най-успешните модели до Втората световна война са "Peugeot 202", "Peugeot 302" и "Peugeot 402". Тези автомобили са с променен силует, а предната решетка е скосена (вероятно вдъхновено от "Chrysler Airflow"). Моделът "402" се произвежда от 1935 г., до края на 1941 г., въпреки окупацията на Франция от нацистите.
След войната излиза модел "203", който е с реечно кормилно управление и хидравлични спирачки. Той бележи нов пазарен рекорд по продажби. Моделът се произвежда до 1960 г.
От 60-те години се променя и политиката на компанията, като акцентът в създаването на нови модели пада върху класическите седани и малки модели. През 60-те, дизайнът на моделите на "Пежо" е дело на италианското ателие "Pininfarina" (например моделът 504 Coupe остава в историята като един от най-необичайните на "Пежо").
През 1975 г. компанията придобива контрол над "Ситроен", като производствата на двете марки се запазват отделни. Финансовите неуспехи на "Citroen" са породени от пускането на няколко радикално нови модела, които не са възприети от пазара (напр. "Citroen SM“). През 1978 г. "Peugeot Société Anonyme" става собственик на европейското подразделение на "Crysler". Същата година е белязана и от Втората нефтена криза, която предизвиква спад в автомобилната промишленост. По мнението на много специалисти, успехът на модел "Пежо 205" от 1983 г. вади фирмата от сериозните финансови затруднения, които има. През 90-те години стартира индустриалната реорганизация на компанията и поделяне на ресурсите в "Peugeot Société Anonyme". Двете марки - "Пежо" и "Ситроен" - запазват характерните си черти, както и дистрибуторските си мрежи. Стартира обновяване на продуктовата листа с моделите "Peugeot 206", 607, 307 и 407.
В момента компанията е втория по големина автомобилен производител в Европа (след "Volkswagen"). От 2009 г. на поста генерален директор на "Peugeot" застава Жан-Марк Гал, който дълги години е на ръководни постове във "Volkswagen", "General Motors" и BMW. Той подобрява ефективността на компанията и продължава политиката по глобализирането на концерна.
Рейтинг: 9.50 / 2 гласа 
