Dmitri Shostakovich

Дмитрий Шостакович - vol. 7, Симфония No. 9 и No. 10.

Изпълнява: Симфоничен оркестър на БНР.
Диригент: Емил Табаков. В седмата програма добавяме още две симфонии - № 9 и № 10. Те, както и останалите, имат интересна история. През 1943 г. властите поръчват на Шостакович да напише произведение, което да възпее Съветския съюз и бъдещата победа. Композиторът приема и обявява, че ще напише голяма симфония с хор, подобна на Деветата симфония на Бетовен. Когато през 1945 г. войната приключва, всички я очакват, но тя все още не е готова, даже първата част не е завършена. Вместо грандиозен апотеоз на победата и Сталин, на 3 ноември 1945 г., на откриването на 25-я сезон на Ленинградската филхармония с Евгений Мравински, прозвучава камерна симфония, която композиторът определя като "въздишка на облекчение след мрачни и трудни времена с надежда за бъдещето".

За разлика от първоначално замислената партитура на грандиозно, тържествено произведение, която така и не е създадена за две години, то тази кратка, не толкова грандиозна и хвалебствена творба е написана за един месец! Симфонията е подложена на всевъзможни критики не само в съветската страна, но и извън границите ѝ, включително и в САЩ. През 1948 г. е изключена от репертоара на симфоничните оркестри. Произведенията на Шостакович са заклеймени (за пореден път) като формалистични и вредни, а композиторът е уволнен от Московската консерватория. До 1953 г. се издържа, като създава предимно филмова музика, "съветски" произведения, песни, съчинения за деца, камерни творби.

Смъртта на Сталин го връща към активна творческа работа и на 17 декември 1953 г. е премиерата на Десетата симфония, оп. 93 отново с Ленинградската филхармония и Евгений Мравински. Не е ясно кога точно е създадена: според писма на композитора - между юли и октомври 1953 г.; според пианистката Татяна Николаева - през 1951 г., а ескизи от архивните материали на Шостакович посочват 1946 г. Но споровете за годината на създаване не променят факта, че симфонията е едно от неговите най-драматични и философски произведения. Тук доброто и злото, смисълът на човешкото съществуване, борбата и изходът от нея са основните идеи в творбата. За първи път се появява и темата-автограф D-Es-C-H, съставена от инициалите Д. Ш. в немска транскрипция. И в още една тема в третата част (E-A-E-D-A) е вплетено име - на Елмира Назирова (пианистка и композиторка, студентка на автора). Всичко това определя Десетата симфония като едно от най-личните и автобиографични произведения на Дмитрий Шостакович.