Dmitri Shostakovich

Изпълнява: Симфоничен оркестър на БНР.
Диригент: Емил Табаков.

Шостакович е 18-годишен, когато започва да пише своята Първа симфония за дипломирането си в Петроградската консерватория. Премиерата е на 12 май 1926 г. с Ленинградската филхармония под диригентството на Николай Малко, който след големия ѝ успех записва в дневника си: "Имам усещането, че съм открил нова страница в историята на симфоничната музика, нов голям композитор". Година по-късно произведението на Шостакович сензационно звучи в Европа и САЩ, в интерпретацията на прочути диригенти като Бруно Валтер, Леополд Стоковски, Артур Родзински, Роберт Хегер, Артуро Тосканини.

Още с първия опит в жанра, композиторът щрихира в музиката си идеи, които ще разгърне по-нататък майсторски в своя симфонизъм: тънка интуиция на драматург, изкусна работа с тематизма и остроумни неочакваности в неговите трансформации.

Последната Симфония № 15 е излята на един дъх. "Не можех да се отърва от нея… Направо ме завладя, беше ясна от първата до последната нота, трябваше само време, за да я запиша." - споделя Майсторът. Тежко болен, за месец завършва партитурата в творческия дом на композиторите в Репино през юли-август 1971 г. Премиерата е на 8 януари 1972 г., грандиозно събитие в Голямата зала на Московската консерватория със Симфоничния оркестър на Всесъюзното радио и телевизия под диригентството на Максим Шостакович.

Музиката е пронизана от колажно вплетени музикално-вербални послания. Чува се известната тема от "Вилхелм Тел" на Росини, следват автоцитати от други произведения на композитора, заедно с неговия звуков монограм DSCH. Паралелно звучат Вагнеровият "лайтмотив на съдбата" от "Пръстенът на нибелунга", и Тристановия мотив, както и тематични зърна по Глинка, Малер, Чайковски, Йозеф Хайдн. Това е съкровено и дълго сбогуване на духа, който иска да припомни всичко, през което е минал.