Съвременни български композитори

Иван Спасов /1934-1996/ е от поколението български композитори, което се утвърди и разгърна възможностите си през 70-те и 80-те години на ХХ в. Творчеството му винаги е предизвиквало интерес, макар не винаги произведенията му да са приемани единодушно; нерядко и с пълно отрицание. Особено е значението на вокалните творби на Спасов, в които той определено наложи свой стил и композиционни техники. Повечето от хоровите му песни се превърнаха в основен репертоар; много от тях станаха образци за новаторство в жанра. В компактдиска са включени три от най-късните опуси на Иван Спасов в които доминира темата за смъртта. Свързан с българската традиция, но усвоил и най-ценното от тенденциите на авангардизма от 50-те и 60-те години на столетието, Иван Спасов съчетава с майсторство и творческа свобода тези две начала в музиката си. Един образец за български пасион е “Великденска музика за страданията, смъртта и възкресението на Исус”, осмисляща от православна позиция драмата на Христос. Характерната за католическата традиция форма “Мизерере” е превърната /за пръв път от български музикант/ в разгърната великолепна композиция за хор, оркестър и солисти /текстът е преведен на български/, носеща смисъла и утешението на псалма. Отличните записи в компактдиска, представят духовния свят на един забележителен музикант и интелектуалец, творец, допринесъл за свързването на българската със западноевропейската култура.