Български народни песни

В югоизточната част на България се намира Странджанският край – област със старинна фолклорна култура. Географското й разположение определя разнообразието в музикалнофолклорния диалект. От една страна, районът естествено преминава в обширната Тракийска област, което обяснява многото общи етнографски и музикалнофолклорни черти. От друга – местоположението винаги е било привлекателно за заселване от дълбока древност. Преди масовата колонизация на старите гърци (VII и VІ век пр. н. е.) тук е съществувала цветуща тракийска цивилизация. По-късно се заселват славяни, а през втората половина на VІІ век идват и прабългарите. След основаването на Българската държава тези земи са били насилствено заселвани с гръцко, а по-късно и с турско население. Различните култури естествено влияят и така се оформя специфичният странджански музикалнофолклорен диалект. До средата на ХХ век местните жители почти не са напускали селищата си и това е запазило за по-дълго време традиционните форми на бит и фолклор. Затова и странджанските изпълнители звучат така самобитно!
Една от най-характерните и ярки певици от Странджа е Калинка ЗГУРОВА. Наследница на богата семейна традиция, тя не само съхранява и популяризира старинните песни, но създава и свои, както векове наред са ги създавали незнайните й предшественици.
Калинка Згурова е била солистка на ансамбъл „Пирин” – Благоевград, но най-дълго време е била в ансамбъла на Българското национално радио, „Мистерията на българските гласове” и вокално трио „Зорница”.