Финли Донован е много неща. Самотна майка на две деца, чийто ромолящ смях я изпълва с щастие и любов. За разлика от безспирния им рев, че златната рибка е умряла - той носи само отчаяние и преосмисляне на житейските избори. Писателка без вдъхновение, бореща се с поредния ръкопис и мъдро игнорираща наближаващия краен срок. Защото, хей, самата дума "краен" е твърде крайна, нали? Набедена наемна убийца, която няма вина за ничия смърт (златната рибка не се брои, тя си го търсеше), но въпреки това получаваща предложения за нови поръчки. Финли обаче няма намерение да убива никого. Дори когато разбира, че някой иска ... |
|
Има моменти, в които просто изпитваш желание да убиеш някого. За Финли Донован това време настъпва всяка сутрин, когато децата не искат да се приготвят за детска градина, а тя не е успяла дори да си изпие кафето. На всичкото отгоре бившият ѝ съпруг отказва да плаща издръжка, а хонорарът за бъдещата ѝ книга е отдавна изхарчен. Така, без кафе, с изчерпано търпение и без така важното за всеки писател вдъхновение, Финли поема на среща с литературния си агент, за да си спечели поне мъничка отсрочка за написването на романа. Всеки професионален писател ще ви каже, че не бива да обсъждате сюжета на бъдещите си книги ... |