Съставител - Александър Шпатов . ... Разказите са най-подценяваният, но същевременно и най-българският жанр. Още от времето на Алеко , Йовков и Елин Пелин . Изминалите две десетилетия със сигурност са сред най-важните за тази ни литературна традиция, поставили България на световната карта с разкази като "Сляпата Вайша", "Кръв от къртица", "Има ли кой да ви обича" и "Как купихме Ленин". В този сборник ви представяме подбрана селекция от едни от най-представителните и популярни истории за първите 20 години на XXI век от едни от най-утвърдените ни съвременни майстори на разказа. ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
"Вторият сборник с разкази на Венцислав Божинов "С аромат на тютюн" го превръща категорично в зрял автор със своя дума в литературата ни. Той умее да види своите герои и да изгради атмосфера, но това го умеят мнозина. Той умее обаче и най-важното от изкуството на разказвача - да създаде запомнящи се произведения с много прецизно изчислен център на въздействие, които продължават своята невидима работа в сърцето дълго след прочита. Всъщност няма нужда от повече думи. Просто прочетете на крак в книжарницата поне един от следните разкази - "Отпътуване", "Осили", "Куклата", " ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Книгата съдържа два романа от Андрея Илиев . ... "Когато един мъж е на колене" - трето допълнено и преработено издание. Романът е носител на наградата на Българската секция на Международната асоциация на писателите криминалисти за най-добра криминална загадка (2007) и наградата "Димитър Димов" за роман (2016). Действието се развива преди повече от 20 години. Синът на бивш командос от спецчастите на Българската армия се разболява от левкемия. Изнудван от лекарите за пари, бащата се принуждава да продаде уменията си на първокласен боец, побеждавал многократно в парашутния многобой (т.нар. състезания & ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
"Между разказите от първата и втората част в книгата на Емануил А. Видински "Егон и тишината" лежат десет години. Те разделят писането му, както ножът разделя костите от хайвера на рибата. В разказите от първата част читателят наблюдава героите сякаш зад дебелото стъкло на аквариум, а жестовете и гласовете им носят част от статичната енергия на ребусите на Светослав Минков . Във втората част светът става цветен, а наместо театър на сенките срещаме истинските актьори. Емануил А. Видински е честен в писането си. И това е истинското основание да се прочете тази книга – за да се види как авторът разбива ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Петър Чухов - 1961, София. Автор на 9 стихосбирки, роман и книга за деца. Творбите му са преведени на 17 езика. Носител на много литературни награди, сред които Наградата на музея "Башо" в Япония. Пише музика и текстове, свирил в различни рок-групи, в момента е в етнорок групата "Гологан" и групата за поезия и алтернативен рок "ЛаТекст", с която представя стиховете си. Отзиви "Деликатна, фина, нежна, ранима проза. Петър Чухов не се бои да представя героите си малко слаби, малко смешни, понякога беззащитни. Защото знае: не е слабост да си слаб, слабост е да се правиш винаги на силен. ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Животът на Херман Коен като монах. ... "Огнен пламък в Кармил" на отец Шарл Силвен е вълнуващ разказ за обръщането на Херман Коен в католицизма, житието и апостолската дейност на монаха босоног кармилитанин Августин - Мария на Пресвета Евхаристия. Тя не ще остави безразличен нито един читател, задаващ си въпроса: "По сила на каква "магия" е възможно животът на човек да бъде преобразен до неузнаваемост?". Отговорът съществува откакто свят светува. Тази "магия" се нарича Божия благодат, дарявана на всеки човек безвъзмездно от Създателя на небето и земята, на всичко видимо и невидимо, ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
"През есента на 2012 г. ме поканиха да работя като колумнист към Портал "Култура". Съгласих се с някаква лекомислена радост. Защото ежеседмичното писане на публицистични текстове се оказа толкова отговорно и тежко, колкото и написването на всеки един от романите ми. Особено когато около себе си имам такова силно и благородно съперничество като текстовете на останалите колумнисти от Портала - проф. Калин Янакиев, Деян Енев, Тони Николов и Андрей Захариев. Понякога изпадам в паника, че денят на моята колонка наближава, а аз дори нямам идея каква да е тя. Понякога изпитвам благодарност, защото без тази ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Мнозина гледат, но не виждат. ... Книгата "Без маски" включва интервюта с над 20 именити театрали. Това са записи, които Йордан Георгиев е правил от 2008 г. до 2013 г. с Крикор Азарян , Наум Шопов, Велко Кънев , Асен Шопов, Юлия Огнянова, Валери Петров , Васил Михайлов, Валентин Ганев, Александър Морфов, Валентин Танев. Интервюирал е и Мариус Куркински, Маргарита Младенова , Мая Новоселска, Пламен Марков, Стефан Москов, Стефан Цанев , Явор Гърдев, Галин Стоев, Деян Донков, Иван Добчев, Кирил Дончев, Леонид Йовчев. Книгата е жива история на днешния български театър. "За мен беше изненада да науча, че ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
"...При живото общуване с Любен Петков веднага правят впечатление няколко неща. Първо, той умее да разказва, но умее и да слуша. Второ, не говори само за собственото си творчество - недостатък, който стяга чепика на всеки втори събрат. Трето - изглежда удивително бодър, от хората, на които не можеш от пръв поглед да определиш възрастта. А това по мое мнение е дар, присъщ само на мъдреците. Четвърто - изглежда удачно и на жълтите павета, и по странджанските чукари. Роден е в странджанското село Крушевец на 3 юни (когато в съседното селце нестинарката Керка играела в огъня); пише за малки и големи. Отличаван е с ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
"В "Дванайсет по пладне" става дума за текстове от "най-чистата проба" фантастика – фантастиката не като апокалиптични киберистории и технически главоблъсканици, пълни с жироскопи и галактически гари, а фантастиката като разширяване на периметъра на човешкото зрение и отвъд "осветените" области, като изследване на периферията на психиката, като мистика, клонирана между полюсите "сън" и "смърт" в десетки междинни разновидности, сред които човекът блуждае и търси най-истинското си лице..." Деян Енев "...Радвам се, че се е появила такава интересна и ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Война и мир на прехода. ... Има две фрази, които адски прилягат на българския преход. Същия, който се точи вече 30 години. Първата фраза е донякъде якобинска: "Ние тази власт с кръв сме я взели, с кръв ще я дадем!" Чудничко! Нищо такова обаче не се случи. Българският преход с това се и прочу - с безкръвието си. Нямаше кръв по паветата, и слава Богу! Мина тихо, мирно и успешно, с аплодисменти - като на театрална премиера. Кръв прокапа след това. И капе вече 30 години. Най-обилно прокървихме при "масовата" и "касовата" приватизация. И при виртуозната трансформация на политическата власт в ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
"Станчо Пенчев изследва съдбите на героите си през призмата на големите въпроси на отминалия страшен век. "Защо песъчинката-човек е осъдена да осъзнава светозданието? Беше се блъскал с кокоша слепота в пропаданията на този вкърмен с войни, кръв и пороци век... Но, Господи, кой може да прозре в световния водовъртеж? Знае ли някой какво е история?" – пита се един от героите му. Привидно тези въпроси са обречени на неотговори. Но писателят знае, че не е така. Защото истинската спасителка на историята винаги е била литературата. Историята може да излъже, добрата литература - ако наистина е добра - не може. ...![](/b-images/quad-transp.gif) |