"Доскоро световната музикална критика наричаше България "Страната на басите", цитирайки имената на Борис Христов, Николай Гяуров и Никола Гюзелев. Но басите далеч не изчерпват оперната ни слава. Много български певици са прославяли и прославят страната ни. Особена заслуга в това отношение имат нашите сопрани. Христина Морфова и до днес е наричана "Българският славей". Люба Велич е прославена като "Саломе на Саломеите". Райна Кабаиванска е или "най-бележитата изпълнителка на Тоска", или "преродената Елеонора Дузе". Гена Димитрова и през ХХІ век е недостижима като ... |
|
|
Една от най-интересните и стилни шопски певици е СНЕЖАНА БОРИСОВА. В същото време, тя е и човек, отворен към по-различен подход по отношение на третирането на автентичния фолклор, като запазва мярката, отвъд която е пошлостта. Родена и израснала в Лозен, тя и досега събира и изучава песните на родния си край. Много от тях залегнаха в основния репертоар на ансамбъл "Филип Кутев", където Снежана Борисова пя от 1982 г. до 2001 г., а записите й в Българското национално радио ги направиха популярни в цяла България. Богатият й професионален опит като солистка в ансамбъл "Филип Кутев", като певица в камерни ... |
|
|
Албумът е издаден по случай 80-тата годишнина на оперната певица Райна Кабаиванска и съдържа изпълнения от петте десетилетия на световната и кариера, някои от които са малко познати. Към дискът има и книжка с информация за живота и творчеството на певицата на български, английски и италиански език. ... |
|
|
Стайко Златев създава своя оркестър ”Авлигите” в началото на 1980 г. заедно с певеца акордеонист Недко Палазов, с който и до днес рамо да рамо неуморно продължават творческия си път. Първата солистка на оркестъра, тогава заслужила артистка, е народната певица Пенка Павлова. През 1982 г. оркестъра издава дългосвиреща плоча от Балкантон. Следват много записи в Българското Радио и Българската Телевизия, концерти в цялата страна, народни надсвирвания, сватби, кръщенета, новобрански вечери, панаири. “Авлигите” откриват I-та Национална среща в Стамболово през 1985г. Участват и в събора-Надсвирване в с. Дълбок Извор. През 1995 г. ... |
|
|
Ана Борисова е родена в град Дряново през 1985 година. Пее от ранна детска възраст. На 9 годишна възраст се изявява за първи път на голяма сцена в родния си град. В търсене на професионално развиване тя се насочва към Средно музикално училище ”Панайот Пипков” гр.Плевен, където изучава народно пеене. По време на обучението си там тя участвува в много конкурси, надпявания и фестивали, където е оценявана от професионално жури с призови награди. С течение на времето тя се насочва и осъвършенства в стила на тракийското пеене. През 2002 г. реализира първите си записи с оркестъра за народна музика към БНР, а през 2003 г. ... |
|
|
Прочутата странджанска певица Калинка Згурова отново е събрала любими песни в поредното издание. Нейният искрящ и топъл глас звучи над 45 години. Една от звездните певици от световноизвестния хор "Мистерията на българските гласове", Калинка прославя странджанския фолклор по българските и световните сцени. ... |
|
|
Добруджа е уникален фолклорен регион, в който историческото развитие среща песни, съхранени от българите извън пределите на България и местни песни, преживели неизбежното влияние на съседните фолклорни райони. Това многообразие от пластове създава спецификата на добруджанското музикално и танцово изкуство. Рядко, обаче, ценителите на добруджанския песенен фолклор могат да се докоснат до неговата красота така, както ни я представя Галина Дурмушлийска - изящно и стилно. Запяла от ранно детство, преминала през школата на Добруджанския ансамбъл - Добрич, реализирала многобройни записи в Българското национално радио, певицата ... |
|
|
"Новата книга на актрисата Мая Кисьова е истинска ценна находка. По удивителен начин, изобилстващ от спонтанност и интуитивни връзки, тя доверява богатия си артистичен опит и житейска мъдрост. Открива за нас деликатно, без излишна претенциозност и натруфеност от думи, своето завръщане към себе си и голямата си любов - театъра. Читателят се наслаждава непрестанно на лекотата и свободата на изказа, с който се описват роли, емоции, чувства, състояния, страхове и копнежи. Той остава с усещането за отворен край при всеки хайбун, което е характерно за този жанр. Увлечен е и изкушен от възможността да го довърши сам чрез ... |
|
|
Румен Стоичков е завършил специалностите Българска филология и История в Софийския университет Св. Климент Охридски , а 30-годишната му професионална кариера като журналист преминава в БНР. За различните програми и предавания, предимно в Хоризонт, е автор на над 2000 интервюта и репортажи, правени предимно в малки населени места, чиято история и съдба винаги го е вълнувала. Той продължава да обикаля като репортер все по-обезлюдяващите села, защото е възприел като своя мисия съхраняването на тяхната памет, защото тя е не само регионална, но е и част от националната памет, както самият той твърди. И в тази, както и в ... |
|
|
Не е тайна, че понякога да измислиш заглавие на една книга е по-трудно, отколкото да я напишеш (във всеки случай за тези, които пишат книги). И това е разбираемо: налага се да събереш само в две-три думи цялото съдържание на своя труд, да определиш неговата същност и смисъл. В дадения случай не мен ми помогнаха самите герои, по-точно героините на тази книга - известни актриси и астронавтки, поетеси и кралици, знаменити куртизантки и предводителки на пирати, топ-модели и смели пътешественички, натурщици и спортистки, революционерки и контрареволюционерки, певици и монахини, императрици и... с една дума - тези, които през ... |
|
|
Народен хор при Националното училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев” – Котел, диригент – Катя Барулова През 1967 г. в Котел отваря врати първото в Европа средно училище за фолклорни изкуства. Идеята на основателите е да подготвят певици, танцьори и инструменталисти за многобройните по това време ансамбли. В училището децата изучават народни инструменти, пеене, народни танци и изработка на инструменти. Днес възпитаниците на училище „Филип Кутев” са сред най-изявените в професионалните ансамбли, уважавани преподаватели в средните музикални училища и в Националната академия за музикално, танцово и изобразително изкуство ... |
|
|
Христина Лютова, Вергиния Овчарова,Мариана Павлова След успеха на първата програма на Каба трио “Родопея” (GD 183), Музикална къща Gega New издаде и втори албум. Отново звучат родопски песни от репертоара на трите певици, но този път преработени не само за трио а’капела, а и със съпровод на инструментална група. Особено интересни са песните от Стефан Драгостинов, в които удивителните вокални възможности на триото са показани в целия им диапазон. Красивите алти на триото се доближават по тембър до родопската каба гайда. Затова и толкова завладяващо звучат и тези песни, които са записани автентично (едногласно) в унисон с ... |
