|
|
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
"Седнал е той, писателят, край огнището, сложил е вътре, за да сгрее читателите, вместо дърва - мастило, и мирно, и кротко, и упоително ни въвежда в онова полско село в Северозапада, носещо името Владимирово, а преди това - Люта. Където и да ни отведе - и в Махалата на совите, и при чешмичката, която едва-едва църцори, но пък не спира да утолява жаждата, че дори и в Прага да ни отведе, винаги усещаме топлината, която излъчва писането му, добротата, с която то ни залива и ни кара да му вярваме, да сме на негова страна, да го следваме и в устата да го гледаме. С Лютенски разкази Горан Атанасов показва, ... |
|
|
Пътищата са кални, асфалтът е пълен с дупки, всичко е супер зле, но аз няма да ви се дам. Ето го Марко Джорджич - млад и неособено възпитан словенец от люблянския квартал Фужине. Марко е чувствителен, реактивен и вирее добре сред своите приятели - местни гаменчета. Но покрай тренировките по баскетбол, гнева, глупавите шеги, мълчаливите сблъсъци с родителите и стълкновенията с полицията, той търси мястото си. В малкия свят на Фужине, в голямата картина на порастването. Роман за социалното разслоение и напреженията между различните етноси, които живеят във всяка от бившите югославски републики. Както и за ранимите сърца ... |
|
|
Брутален, езиково дързък и задъхано емоционален роман за мълчаливото справяне с травмите на миналото и за бунтуващия се млад човек, който се опитва да си обясни себе си и света си. Джорджич се връща, третият роман на Горан Войнович, който се появява на български, е драматична и силна история за приятелствата и предателствата, за семейството и самотата, за местата и преместванията по осеяната с димящи рани територия на бившите югославски републики."He знам какво чакахме. Може би операцията, а може би тоя наш живот да мине и ние двамата най-накрая да престанем да треперим от страх. Да престанем да бягаме един от друг ... |
|
|
Смокинята е семейна сага, която обхваща живота на три поколения от едно семейство и се разстила през втората половина на 20 век - от бурните десетилетия на войни и насилие до ден днешен. Войнович е изкусен разказвач и макар в писането му да се долавя мащабност и историческа достоверност, по своята същност романът е съкровен разказ за семейството, любовта, свободата и изборите, които правим. Роман за непрестанните ни опити да разберем самите себе си по-добре - с всички сили и средства, глобални и локални. За разпадането на паметта и безутешното потъване в забравата; за скъсаните връзки, обърканите чувства и тихите ... |
|
|
"За вида на перото, с което пишеше, не го беше грижа, изобщо не държеше на знаменцето на перото - важно бе върхът, стволът, да бъде срязан под подходящ ъгъл и ясно да изтегля буквите. Какви ти горди, прославени албатроси, нагледали се на морски вълни и скали, облени в пяна! Какви ти надути, накокошинени тетреви от древни лесове, възгордели се и с времето забравили, че принадлежат към семейството на кокошата порода! Да не говорим за надценените дворцови пауни, издигнали се още повече над същите обикновени кокошки, чиито огромни опашни пера само пречат, превиват се и затулят погледа на писателя, та той непрекъснато ... |
|
|
Добродетелен воин, присъстващ в света чрез бледа сянка. Младеж, търсещ любовта на млада жена. Търговец, опитващ да купи булка. Старец, борещ се с травми от войната. А някъде там броди убиец, загубил човешката си същност, и жертва, преследваща собственото си унищожение. Една странна история с герои без имена, попаднали в плен на грехове и страсти, но обединени от стремежа си за любов и добротворие."Сянката търсеше Добродетелния воин, изгубен в лабиринта на познанието. Той се обезличи в света на празните погледи и противоречия, оставяйки единствено неговата бледа сянка, лутаща се по пътя на забравата." Из книгата ... |
|
|
"Неслучайно народът е казал, че: "Хубавите работи бавно стават". Добре е да вървиш бавно - пулсът не се ускорява, добре е да се храниш бавно - стомахът не се натоварва, добре е да четеш бавно - смисълът не се изплъзва. А май е добре и да пишеш бавно - по-дълбоко овладяваш словото... На тъкмо такова бавно писане сме свидетели в сборника с разкази на Горан Атанасов Махалата на совите. Това са промислени разкази, изпитани, връз кожата на автора изпробвани, за да се получи един текст, в който тъкмо бавното, тъкмо незабързаното, тъкмо айляклийското са приемливата и желаната житейска концепция. Те започват с ... |
|
|
Това е второ издание на български език на вълнуващия роман на сръбския писател Горан Петрович (1961). За страстта към четенето и страстните читатели е този роман. За възвишени, споделени и несподелени любови и за невероятни преживявания в паралелния и магичен свят на литературата. Роман, покорил сърцата на читателите. Хващам се на бас за стотачка, че ще зная повече от тебе, ако утре хвърля един поглед на онова, което ти днес се мъчиш да прочетеш между редовете... "Всички хора, които изпитват наслада от четенето, са сродни души и това ме прави щастлив....""Величествена книга, извън времето... Бих нарекла ... |
|
|
Любовта може да променя животи или да обърква съзнания. Да се чака с години или да се забравя. Но за Кларк, тя е време за размисъл и анализ на допуснатите грешки. Неговият блян за любовта на Изи не спира с времето, а прераства в задаване на множество въпроси.. Дали от погледа на мъдростта и опита ще съумее да открие отговорите? Компанията на Ана и Катя ще го поддържа през трудните дни. Но дали и Ана не търси същото бягство от любовта? Освен с музиката, песните и лиричния си глас, Горан Запрянов ни поднася своето литературно откровение под формата на вълнуващ разказ за невъзможната любов такава, каквато всеки я познава ... |
|
|
Горан Запрянов е съвременен писател, поет, композитор и изпълнител на любовни песни. В неговото творчество са застъпени поезия, философия и мъдрост. Автор е на романа Бягство от любовта, който докосва читателите с различния си поглед върху света на любовта и ценностите в живота. Настоящата стихосбирка представя цялостното поетично творчество на младия автор, изразено чрез въздействащи стихове, песни и размишления."Поредните ми нощи на копнежи празни погледи. А вън вали снегът и светят лампите от чужди празници.""Позволи ми сърце да обичам. Приюти ме в някакъв бяг. Съхрани две частички от време и билет за ... |
|
|
Превод от словенски: Лилия Мързликар. ... Идиличното детство на 11-годишния Владан свършва с внезапното преместване на баща му, офицер от Югославската народна армия, от Пула в Белград. Момчето и майка му, подобно на семействата на още много военни, са настанени в мизерен хотел. В Белград, където християни и мюсюлмани живеят заедно от 50 години, семейството на Владан се разпада, в унисон с разпада на цялата страна. Седемнайсет години по-късно Владан, все още студент в Любляна, случайно открива в интернет, че баща му, сърбинът Неделко, когото мисли за мъртъв, всъщност е дезертьор в изгнание, изправен пред Хагския съд. ... |
