|
|
|
|
Салех Омар пристига на лондонското летище Гетуик от Занзибар, далечен остров в Индийския океан. Багажът му се състои само от малък сак, където той е скътал най-ценното си притежание: махагонова кутийка с тамян. Навремето е притежавал магазин за мебели, имал е дом и семейство. Сега търси убежище от рая и единственото, с което може да се защити, е мълчанието. Не след дълго Салех ще се срещне в малък английски град край морето - този път северно, студено - със сънародника си Латиф Махмуд, университетски преподавател, човек, с когото съдбата го сблъсква не за първи път, и двамата се връщат към спомените и миналото, към ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Автор на разкази, скици, образи, фигури, карикатури, очерци, импресии, сцени, етюди, афоризми, размисли, бележки, фрагменти, стихотворения в проза, студии, репортажи, фрески, екстракти от живота телеграми на духа или игри на духа... Все още съществуват кръгове от негови поклонници, а приживе той е бил обект на възхищението за своите съвременници Хуго фон Хофманстал, Райнер Мария Рилке , Артур Шницлер , Густав Климт , Роберт Музил, Карл Краус, Алфред Полгар, Херман Бар и почти цялата австрийска артистична общност. Франц Кафка , Теодор Адорно и Томас Ман също са сред неговите почитатели. Сто години след смъртта на ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
"Край до край" показва новото лице на младото поколение в българската проза – дръзко, по-скоро смело и вярващо, отколкото алиенирано и песимистично. Следователно и по-различно от вече омръзналия ни постмодернистичен "О-писател". Повестите на Стефан Стефанов ще ни спечелят със заразяващата страст към истината, но и с равновесието между факт и художествена измислица, внушаващо тревожни, даже ужасяващи метафори за настоящето и бъдещето ни. Без да са пряко свързани идейно-тематично с големите български сатирици от класиката ни, повестите от "Край до край" показват раждането на нов истински талант, ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
"За Бастиян Балтазар Букс това бяха книгите. Само който никога не е прекарвал по цели следобеди над една книга и не е чел с пламнали уши и разрошена коса, забравил къде се намира, без да усеща ни глад, ни студ... Само който никога не е чел на светлината на фенерче, завит презглава в огледалото, защото татко или мама, или някоя загрижена персона е загасила лампата с добронамереното обяснение, че вече е време за сън, защото утре трябва да се става рано... Само който никога не е проливал явно или тайно горчиви сълзи, защото една прекрасна приказка е свършила и трябва да се раздели с героите, с които е преживял толкова ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
|
|
Само едно телефонно обаждане е нужно, за да върне Малъри Олдис в родния ѝ дом на крайбрежието на Роуд Айлънд. Преди двайсет години тя е избягала оттам след трагичен инцидент с близка на семейството. Инцидент, който е разрушил брака на родителите ѝ, отчуждил я е от сестрите ѝ, сложил е край на връзката с първата ѝ любов. Завръщането е емоционално и изпълнено с мъчителни спомени, мистерии и неразгадани тайни. За Джой - тринайсетгодишната дъщеря на Малъри, всичко това е ново и непознато. Израснала без баща, тя жадува за голямо семейство и копнее да прекара повече време с дядо си, когото едва ...![](/b-images/quad-transp.gif) |