Оркестър Родопски солисти е създаден през 1991г. от ръководителя си Константин Джигошев. Оркестърът е участвал в много фестивали в страната и чужбина. В Стамболово през 1996 и 1998г. оркестърът печели два пъти втора награда. През 1995г. излиза първия албум на Родопски солисти. До момента оркестърът има четири албума, които съдържат предимно песни от Родопската фолклорна област. В Родопски солисти са участвали музиканти - виртуози от цялата страна като: Недко Богданов, Божидар Смилянов, Васил Юруков, Иван Пичуров, Манол Кушлев, Димитър Христов, Петър Миланов и други. Солисти на оркестъра са били: Величка Тодорова, Цонка ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Животът с аутизма: една лична история. ... "Това е безспорно един от най-откровените, болезнени (но и в същото време ведри), смели, задълбочени, зрели, честни и човешки разкази за родителството, които съм чела. Казвам го без никакво преувеличение и патос. Най-общо това е историята на семейството на Златко Енев, писател и издател, живеещ от дълги години в Берлин, баща на две деца, с дъщеря аутист. Няма го така характерния героичен нюанс, нито отчаяние и самосъжаление заради тежката история. Има любов, топлота, мисъл, познания, откритост, благородство, аналитичност. Има и надежда, смирение, приемане. Има признати ... |
|
|
Червенокосото Ане живее щастливо заедно с мама в малка къща някъде на края на града... докато един ден най-неочаквано попада в омагьосаната Гора на призраците. Търсейки обратния път към вкъщи, тя е принудена да се справя с множество трудни ситуации и да се научи да печели истински приятели. Докато преодолява с много труд и изобретателност фантастичните мъчнотии, които гората непрекъснато ѝ предлага, тя постепенно започва да разбира, че всичко в този вълшебен свят зависи от отговора на два въпроса: Кои са призраците? Откъде идват те? Твърдо решена да разкрие тайната, Ането се отправя на дълго и не безопасно ... |
|
|
"Америка е страна–символ на много неща. А символите са или идеализирани, или стъпкани. От появата на "Едноетажна Америка" на Илф и Петров до наши дни чужденците са се опитвали да я опишат. Но вместо това са засилвали нейната символичност. За американците обаче тя е дом. Такъв стана и за мен. И аз се опитах да я покажа такава, каквато е днес, видяна отвътре: характера, социологията, политиката, културата на американците. И понеже съм български имигрант в Америка, подтемата, която подплатява моите наблюдения, е критичното сравнение на родната ми култура с културата на страната, която ме прие за свой гражданин. ... |
|
|
"Тази книга е много лична. Тя е за моите приятели писателки и писатели. На тях се изповядвам и очаквам да ми се доверят. С всички, чиито имена и книги са споменати тук, сме приятели. Защо съм избрал точно тях? Първо, защото с нещо са ме предизвикали да им се възхитя. И второ, защото литературата, която са създали, има стойност по-висока от злободневната или от тяхната лична оценка. Тази книга е продължение на литературните есета, поместени в "Литература на края на света" (Лексикон, 2017). Оттогава минаха три години, излязоха нови книги, сдобих се с нови приятелства. "Краят на света" обаче остана ... |
|
|
Този път няма шега. Гората на призраците наистина е преживяла тежка катастрофа - толкова тежка, че вече прилича на пустиня. И дори намесата на Ане-Червенокоска едва ли ще може да промени нещо... Но дали наистина е така? Или смелостта на малката героиня отново ще преодолее всички препятствия, с които я посреща вълшебната гора? Без да се колебае особено много (както винаги), червенокосата палавница се впуска в главоломни приключения, за да разкрие поредната тайна на магическия свят-игра. ... |
|
|
Златко Ангелов е уловил една неразработвана тема - за комунистическите пари, която, за разлика от издевателствата и доносничествата, все още не е експлоатирана в съвременната българска литература. Властта и доминацията са движещи мотиви в романа. Те се разпределят естествено, очертавайки промените в средата и героите, те са основната им контурна линия. "Хотелът на спомените" се вписва в едно развиващо се самостоятелно течение в българската литература - течение, изследващо близкото минало през погледа и спомена на преките му наблюдатели. Това е отглас на нуждата от преосмисляне, от пречупване на отраженията. ... |
|
|
Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... Една много скандална, но и много вярна книга, или кой кой е и кой не е в българската литература в момента. За литературата може да се пише всякак. Златко Ангелов и избрал да бъде открит и безпристрастен към авторите и книгите, които са го докоснали. Той ни допуска да влезем в неговия литературен свят с доверие на стар приятел. Това е единственият честен начин, по който писателят може да стигне до своите читатели. Те имат нужда от споделяне. Този сборник с есета прави точно това - чрез споделянето съгражда отново ... |
|
|
Баща ми - моят любим българин - почина преди няколко месеца, изправен. По този начин той даде на синовете си последния и може би най-важен пример в живота си, но не това е, за което искам да говоря тук. Бай Митко Енев умря, докато се опитваше да изкачи стъпалата на края на които го очакваше линейката, обещаваща спасение или поне надежда срещу примката на инфаркта, която, както сигурно разбирате, вече беше го оплела съдбоносно. Той не успя да се изкачи, но преди това отказа помощта на санитарите и съседите, които настояваха да положат нелекото му тяло в носилка. Надявам се да ми простите горделивите думи, но аз виждам в ... |
|
|
Петте истории в тази книга са обединени от темата за отговорността пред любовта, вината пред другия и неосъщественото покаяние. Героят на всяка от тях е български имигрант в САЩ, който виси в пространството между два свята, обречен търси своя истински идентитет. Всяка от историите се развива около съдбовните събития в човешкия живот: любов, секс, родителство, изневяра, смърт. Това са истории за безотечествеността, драматизирана в любовния живот на главния герой. Въпреки че е успял на новото място и се е интегрирал, душата му е раздвоена между света, който е напуснал с омерзение и болка, и този, който го е приютил, но не е ... |
|
|
В “Идеи на театралното” като в лапидарий има отломки сякаш на стремежа ми да събера неща за съществени страни на театъра. Проговарям за първи път (може би) за йерофания и сакрално в театъра, за “дребни” театрали (от нашето Възраждане). Вглеждам се в опитите да се разкрие (определи) театърът до времената на осъзнаване на естетическото. Търся смислието на моделите за обучение и възпитание на актьори. Стремя се към “големия колаж”, към “свободния сбор от фрагменти на теорията, историята и практиката на театъра: своят огромен, а едновременно с това толкова хаотичен и труден за обхващане, за подреждане.” Вярвам, че в ... |
|
|
Ана Борисова е родена в град Дряново през 1985 година. Пее от ранна детска възраст. На 9 годишна възраст се изявява за първи път на голяма сцена в родния си град. В търсене на професионално развиване тя се насочва към Средно музикално училище ”Панайот Пипков” гр.Плевен, където изучава народно пеене. По време на обучението си там тя участвува в много конкурси, надпявания и фестивали, където е оценявана от професионално жури с призови награди. С течение на времето тя се насочва и осъвършенства в стила на тракийското пеене. През 2002 г. реализира първите си записи с оркестъра за народна музика към БНР, а през 2003 г. ... |
