Какви хора използва Бог за делото Си? Имаш ли понякога усещането, че стоиш настрана, че Бог не те използва, че не си полезен за Божието царство, че нещо пречи или те спира? В тази малка книжка Осуалд Смит споделя от житейския си опит белезите, по които всеки християнин може да разпознае дали е пълноценен за Божието дело и как да се справи с пречките, които стоят на пътя му за пълноценно общение с Бога. ... |
|
|
Лизи е сигурна, че съседът, който живее в къщата до тях, крие някаква тайна. Той изглежда много странен - със зелена кожа, с тежка тромава походка, с невиждано дълъг врат и необикновен апетит към крехки зелени листа. Дали господин Уилсън не е... динозавър? Тази трогателна история разказва за правото на всеки да бъде такъв, какъвто е, за готовността ни да разбираме различните от нас и да се грижим един за друг. ... |
|
|
Валтер Бонати и Райнхолд Меснер се срещат за пръв път през 2004 г., но житейските им пътеки се пресичат много преди това. Като момче Меснер се възхищава на Бонати, а през 1971 г. открива, че той му е посветил книгата си "Великите дни", в която го обявява за свой ученик и последовател. Двамата велики катерачи имат много общо: традиционния подход към алпинизма и стремежа към близост с природата, търсенето на уединение и споделените идеали. "Валтер Бонати - братът, когото не познавах" разглежда успоредно впечатляващите им постижения като алпинисти и необикновените им преживявания като личности. ... |
|
|
А може би и някои, които не обичате. Как да подходите към големите проблеми в живота и как да станете по-щастлив и по-мъдър човек."Тази книга е едно обобщение на многото отговори на въпросите, с които хората са се обръщали към мен през годините, на работата ми като терапевт и автор на рубрика за съвети, на беседи и събития, както и на ежедневното общуване. Обичам въпросите ви, защото от тях научавам за пропуските на хората. Макар че всеки човек е уникален и въпросите, които ми задават, обикновено са много специфични, откривам, че в тези пропуски има модели и сходства и за тях можем да приложим някои общовалидни ... |
|
|
Книга трета от тетралогията неаполитански романи "Гениалната приятелка". Над 5.5 милиона продадени екземпляра от поредицата. ... От книгите на Елена Феранте, издадени на 42 езика, са продадени над 5,5 милиона екземпляра и цифрата продължава да расте. Два от романите ѝ са филмирани. По тетралогията е създаден и 32-сериен телевизионен филм с главен сценарист писателят Франческо Пиколо. А за опитите да бъде разкрита самоличността ѝ, Елена Феранте казва: "Веднъж написани, книгите нямат нужда от своите автори". "Тази, която си отива, и тази, която остава" е третата книга за Елена и ... |
|
|
Човек среща съдбата си на пътя, по който тръгва, за да я избегне. ... Стефани смята, че е извадила късмет с годеника си - красивият, синеок Мат, който я смята за най-подходящата майка на бъдещите им деца. Тя не вярва в съдбата, в истинската любов и в "заживели щастливо до края на дните си". Джейми е щастливо женен за своята състудентка Хелън, която познава от първия ден в Академията по изкуствата. Той вярва във всичко, което Стефани отрича. Когато Стефани и Джейми се срещат през един уикенд на семинар по изкуствата, тя с изненада установява, че Джейми я разбира повече от всеки друг и с него е истинска и ... |
|
|
Ноа е на върха на писателската си кариера и няма нещо, което да не е постигнал. Но не може да пропусне златната възможност да завърши романа на великата Скарлет Стантън, която винаги му е била идол. Да измисли подходящ финал е едно, но да се спогоди с красивата ѝ, твърдоглава и цинична правнучка е съвсем друга задача... която ще се окаже дори по-трудна! Джорджа Стантън започва да гради живота си отначало след развод, който ѝ отнема почти всичко. Тя просто иска да се скрие от света, но арогантният (и доста привлекателен) Ноа бавно започва да печели доверието ѝ и я убеждава да сключат сделка. Докато ... |
|
|
Това, което сме говорили на милионите в 73 нации за 53 години. Това са основите на истината, които споделяли по целия свят. Това са причините за нашата вяра, тайните на нашата радост, силата на нашите служения, ключовете на нашия траен успех, поставен в рамката на синамични библейски основи, които са донесли Божията чудотворна сила до милиони хора за повече от половин век. Това е посланието, което работи. Това, което ние сме получавали, е създавало един по-добър свят. Милиони са били издигнати от отчаянието, болестта, заблудата и поражението. Тези истини могат да бъдат фундаментални пътеводители за служители на ... |
|
|
Първата световна война. Художникът Едуар Льофевър е мобилизиран и заминава на фронта. Съпругата му Софи остава при сестра си Елен в окупирания от немците френски град Сен Перон. Двете държат семейния хотел "Червения петел", който скоро се превръща в предпочитано място за вечеря на германските офицери. Портретът на Софи, нарисуван от съпруга ѝ, привлича вниманието на немския комендант. Обсебен от картината, той не може да ѝ се насити. Насред ужаса на войната все още има хора, способни да оценят красотата. Портретът помага на Софи да не забрави коя е била. Помага ѝ да се бори. Едуар е пленен и ... |
|
|
На какво е способен човекът, решен на всяка цена да стигне до върха? Ще успеят ли фамилия Громови да запазят богатството и високото си положение в обществото? Кой и с какви средства ги атакува? Как проговаря паметта на гените? Как да открием демоните в себе си и можем ли да ги управляваме? На тези и още много въпроси Хелга Квит отговаря чрез увлекателен разказ за силни и влиятелни хора. "Животното, което храниш" е психологически роман, който ще ви накара да разсъждавате и върху собствените си нагласи към света. Книгата е написана на руски език, но се издава за първи път в България. Хелга Квит е псевдоним на ... |
|
|
Стихотворният сборник съдържа най-доброто от този неподправен, истински – едновременно мъжествен и лиричен поет, свързал почти целия си живот с Варна. Скромен и ненатрапчив в изявите си, този автор има своето в българската поезия от втората половина на двайсти век. ... |
|
|
"Предупреждаваха ме за Тристан Коул. Стой далеч от него, казваха хората. Той е жесток. Той е студен. Той е разбит." Лесно е да съдиш човек заради миналото му. Да погледнеш Тристан и да видиш чудовище. Но аз не можех да го направя. Трябваше да приема разбитите парчета, които живееха в него, защото те живееха и в мен. Започнах да отлепвам пластовете, видях много повече, отколкото някой от тях е очаквал. Видях болката, която криеше под грубото си поведение. Осъзнах, че той се страхува да се сближи с когото и да било, заради опасността да остане сам... Отново. Познах всички признаци, защото те се таяха и в мен. И ... |
