"Густав Майринк ни напомня оня древен мъдрец, чийто живот е заключен в тревожния копнеж на Фауст. Душата му бди над изровените изпод вековете книги, пие блясъка на тяхната мъдрост и сама се превръща в сияние. Той търси Абсолюта на Битието в прашната реторта на алхимиците и знае магичните заклинания, които възкресяват из мрака всички чудовища на легендите. Голем, Зеленото лице, Валпургиевата нощ, Белият доминиканец са изградени върху онази тайна философия, която се крие зад скрижалите на Хермес Трисмегист или зад пророческите сънища на Парацелз, Сведенборг и редица други адепти..." Светослав Минков ... |
|
|
Прослава на Мария е бестселърът на плодотворната литературна дейност на св. Алфонс Мария де Лигуори (основател на ордена на редемптористите) и дори след два века история и проучвания, посветени на Богородица, остава най-хубавата от всички книги за Дева Мария. В книгата изпъква ролята на Божията Майка като наша защитница и посредница между Бог и хората: никой не може по-добре от нея да ни заведе при нейния Син и да ни Го дари, тъй като тя е тази, която Го е дарила на света, след като Го е приютила в утробата си, след като Го е завела при Елисавета и след като, както твърди св. Алфонс, "ни Го е давала хиляди и хиляди ... |
|
|
"Било посред зима и снежинките падали като пух от небето. Една царица седяла на прозореца от черно абаносово дърво и шиела. И както шиела, убола си пръста с иглата и три капки кръв паднали на снега. И тъй като червенината изглеждала много хубава в снега, царицата си помислила: Ах, де да имах едно дете бяло като сняг, червено като кръв и чернооко като дървото на рамката! Скоро след това тя родила дъщеря, която била бяла като сняг, червена като кръв и чернокоса като абаносово дърво затуй я нарекли Снежанка. Ала щом се родило детето, царицата умряла. След година царят отново се оженил. Новата му съпруга била ... |
