"Заедно завинаги, амин" е забележителна, прекрасна книга за големите въпроси на живота, видени през очите на 11-годишната Полеке. Влюбена, непокорна, любопитна, състрадателна, понякога объркана, тъжна и уплашена, но по-често весела и жизнерадостна, тя сама е разказвач на историята. Първата ѝ любов към момче от друг етнос, раздялата на родителите и объркващо многото видове бащи, които все отсъстват, страхът от наркотиците, самотата, расовите противоречия, промяната в ценностите - всичко това е част от света на Полеке, заедно с още куп важни за днешния тийнейджър въпроси. Без нищо за миг да звучи ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Романтична коледна история с бонус рецепти за коледни вълшебства! Райли Рейнолдс не вярва в коледната магия. Като дете младата жена е загубила баща си в навечерието на празника и вълшебството на този ден завинаги помръква за нея. Но след като последният ѝ летен любовен роман се оказва провал, а издателят ѝ заплашва да прекрати договора ѝ, Райли трябва да направи немислимото - да напише първата си романтична коледна история. И не само това, но ще трябва и да организира коледен лагер за най-запалените си читатели в романтична семейна хижа в близост до Коледното езеро - място, където празничният дух е ... |
|
|
Сборникът "Завинаги" е трета книга от трилогията на Мартин Маринов, носеща горчивото ухание и безсрамния блясък на упадъка в съвременното българско общество. Предишните две белетристични книги "Играчки от кал" и "Лазурния бряг на болката" излязоха през 2017 и 2019 година. ... |
|
|
Забавна история за истинското значение на думата "приятелство". Кики, Неда и Ману, Тито и Леон обитават студения Север. Животът им в ледената пустош никак не е лесен. Добре че си имат дебели кожуси да ги пазят от свирепите виелици. И здраво приятелство, което да топли сърцата им. Един ден обаче белият мечок Тито се натъква на необичайна находка - вкусни зелени ябълки. И уж случайно ги скрива, за да не му ги вземе някой. Дори и този някой да е негов близък приятел. Но скрито-покрито в Севера няма. Кики и Неда, Ману и Леон дочуват сладко хрупане от бърлогата на мечока. И скоро забъркват такава каша, от ... |
|
|
Когато Киара среща Кеко за пръв път, тя е смутена. Но щом той ѝ се усмихва, тя в миг се влюбва в трапчинките и бездънните му сини очи. А след романтичната им разходка с неговата веспа, е ясно, че това е любов от пръв поглед и за двамата. Сякаш са предопределени да са завинаги заедно... Ала седем години по-късно те са изгубили връзка и се опитват да продължат напред. Киара не е щастлива, че трябва да се върне в родния си Неапол да помага на баба си в малкото златарско ателие. Създала си е изцяло нов живот в Милано и не иска да поглежда назад. Но съдбата има други планове. В бижутерията на Виа дел Аморе - известна ... |
|
|
|
|
|
Хитовата детска книга, която роди новите любимци на деца и възрастни - загадъчните същества, които винаги изяждат само единия чорап от чифта и затова все ни се налага да го търсим, но напразно. Романът спечели най-престижната чешка литературна награда Магнезия Литера и бе обявен за Книга на десетилетието. Сега на сцената се появяват тайнствени същества, които разкъсват хиляди... чорапи. Острите им нокти се превръщат в заплаха - току-виж целият свят тръгнал бос. Смелите чифтоядци обаче са на линия. Предстои напрегната борба с тайнствения Сян-ка - бизнесмен, който владее чорапените фабрики в Китай. Дали Хихльо, Кава, Бумка ... |
|
|
В Прованс завинаги Питър Мейл не изневерява на стила си и с присъщото си остроумие ни поднася нова доза незабравими истории от френския Юг. Истории, които само човек, който живее там, би могъл да знае. А под перото на Мейл те са написани с безгранична топлота и привързаност към Прованс и хората му. От размисъл за вечерята на Павароти до научаване на произхода на пастата, всичко в тази книга е развеселяващо. Особено забавни са разказите за търсенето на съкровище в градината на автора, за кучето търсач на трюфели, продадено от собственика му с голяма печалба, за особняка, който иска да обучи краставите си жаби да пеят в ... |
|
|
"Кое може да съществува завинаги? Кой е този, когото разпознаваш като своята вечност? Има ли непреходни неща? "Завинаги ти" не е просто роман, той е път, по който достигнах до търсени и важни за мен отговори на въпросите, задавани ми от живота. Този роман всъщност разглежда проблема за вечността, символично представен от безкрайността на думата "завинаги". Изживявайки себе си и обичайки другия, това е пътят, по който можем да открием сами за себе си така важните за всеки от нас отговори - че най-важното нещо в този живот е да имаш кого да обичаш и кой да обича теб. Всичко останало е преходност и ... |
|
|
Семейство зайци обитава подножието на стар дъб, а совите имат хралупа в короната на дървото. Макар да са съседи, те трудно се срещат. Докато Зайо тича по слънчевата поляна, Совичка спи, а когато тя лети на лунна светлина, той сладко подремва. Двамата искат да се опознаят и намират чудат начин да го сторят. История за топлината и магията на едно приятелство. Пшемислав Вехтерович е писател, автор на картинни книги. Досега е публикувал над четиридесет книги, преведени на над двадесет езика. Емилия Джиубак е завършила графичния факултет на Академията за изящни изкуства в Познан. Любовта ѝ към природата я води ... |
|
|
"Рамона се запъти към задната врата, за да не изцапа килима в дневната с кръв. Наложи се да почука, защото беше заключено. Бийзъс ѝ отвори, но напълно пренебрегна течащата кръв. Вместо това се завърна в дневната безмълвно. Рамона докуцука до банята. Може би щеше да накара Бийзъс да ѝ проговори, ако признае, че е била права, че се е наранила, след като не я е послушала. Каза с най-мъченическия си глас: - Бийзъс, паднах лошо. Ела да ми помогнеш. - Не ме интересува, малко отвратително чудовище – отвърна сестра ѝ. – Оправяй се сама. Аз не ти говоря вече. Не е моя вината, че лицето ми е червено и ... |
|
|
"...По мостовете в устата на статуите топи се сняг. Глад... Студ... Под краката ни земята изстива. Зная, че трябва в по-топли страни да отидем, но не мога да мръдна оттук, другаде няма аз да те срещна, само тук преди девет години в алеята със въздишащи статуи..." Из "Мигът завинаги" ... |
