|
|
|
|
|
|
Салех Омар пристига на лондонското летище Гетуик от Занзибар, далечен остров в Индийския океан. Багажът му се състои само от малък сак, където той е скътал най-ценното си притежание: махагонова кутийка с тамян. Навремето е притежавал магазин за мебели, имал е дом и семейство. Сега търси убежище от рая и единственото, с което може да се защити, е мълчанието. Не след дълго Салех ще се срещне в малък английски град край морето - този път северно, студено - със сънародника си Латиф Махмуд, университетски преподавател, човек, с когото съдбата го сблъсква не за първи път, и двамата се връщат към спомените и миналото, към ... |
|
|
Автор на разкази, скици, образи, фигури, карикатури, очерци, импресии, сцени, етюди, афоризми, размисли, бележки, фрагменти, стихотворения в проза, студии, репортажи, фрески, екстракти от живота телеграми на духа или игри на духа... Все още съществуват кръгове от негови поклонници, а приживе той е бил обект на възхищението за своите съвременници Хуго фон Хофманстал, Райнер Мария Рилке , Артур Шницлер , Густав Климт , Роберт Музил, Карл Краус, Алфред Полгар, Херман Бар и почти цялата австрийска артистична общност. Франц Кафка , Теодор Адорно и Томас Ман също са сред неговите почитатели. Сто години след смъртта на ... |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
"За Бастиян Балтазар Букс това бяха книгите. Само който никога не е прекарвал по цели следобеди над една книга и не е чел с пламнали уши и разрошена коса, забравил къде се намира, без да усеща ни глад, ни студ... Само който никога не е чел на светлината на фенерче, завит презглава в огледалото, защото татко или мама, или някоя загрижена персона е загасила лампата с добронамереното обяснение, че вече е време за сън, защото утре трябва да се става рано... Само който никога не е проливал явно или тайно горчиви сълзи, защото една прекрасна приказка е свършила и трябва да се раздели с героите, с които е преживял толкова ... |
|
|
"Край до край" показва новото лице на младото поколение в българската проза – дръзко, по-скоро смело и вярващо, отколкото алиенирано и песимистично. Следователно и по-различно от вече омръзналия ни постмодернистичен "О-писател". Повестите на Стефан Стефанов ще ни спечелят със заразяващата страст към истината, но и с равновесието между факт и художествена измислица, внушаващо тревожни, даже ужасяващи метафори за настоящето и бъдещето ни. Без да са пряко свързани идейно-тематично с големите български сатирици от класиката ни, повестите от "Край до край" показват раждането на нов истински талант, ... |
|
|
В къмпинг "Рай" са се събрали десет души, които малко по-късно са изолирани от силна лятна буря в това уединено място със зловеща слава. Маскиран маниак, излъчен на дигитален запис на DVD-плейър в едно от бунгалата, издава на петима от тях смъртни присъди, обвинявайки ги в убийството на един доведен до безизходица баща и на неговия 15-годишен син. Но единствено "осъдените" ли са застрашени от възмездието на неумолимия "съдия", нагърбил се да раздава правосъдие толкова години след престъплението? Оказва се, че всички са заплашени да оставят костите си край морето... Гостите на къмпинга умират ... |
|
|
|
