Добрият литературовед е свидетел на своето време също както и добрият писател. В изследванията си той показва образите на времето, неговите характери, начина на мислене. Литературознанието пресъздава живота чрез литературата, чрез погледа на писателите, които изучава и изследва. В тази книга Панко Анчев не прави апология на литературознанието, а предлага своята представа за него и за литературоведа, която си е изработил и която следва повече от 30 години. ... |
|
|
Тази книга е посветена на Любен Каравелов - нов тип писател, интелектуалец, мислител и революционер. Той работи във всички литературни жанрове. Любен Каравелов е пряк предшественик на Иван Вазов като тип писател, който полага дълбоки и трайни основи на жанровата система в българската литература, въвежда тематиката, която ще разработва дълго време българската реалистична литература. Той e писател на идеи, въплътени в художествени образи и сюжети. Определено трябва да се каже, че той е и дълбок и проникновен мислител, политически философ и публицист, анализиращ времето и хода на българската национално-освободителна ... |
|
|
Величието на Ботев е толкова голямо, че ще е справедливо да признаем, че като него няма друг с такова значение в българската поезия и публицистика. Той изрази цялата пълнота на една епоха, нейния дух и същност, чувствата и мислите ѝ толкова ясно и чисто, с такива думи, че те не могат да бъдат повторени или дори наподобени. Затова и не е разбран в цялото му значение и смисъл. Книгата е част от поредицата Дълг и чест на издателство Захарий Стоянов. ... |
|
|
Иван Хаджийски е велик ум. Той живя кратко, но остави огромно по значение, тематика и решени проблеми творчество, което все още не е анализирано, тълкувано и оценено според неговата стойност и принос в историята на българската философска мисъл. Неговото дело трябва постоянно да се изучава и изследва, защото е многостранно и още не е прочетено така, както трябва. Българската мисъл не може да върви напред, да се обогатява и усъвършенства, да прониква в същността на проблеми и да извежда адекватни решения без делото на Иван Хаджийски. Специалната поредицата Дълг и чест на издателство Захарий Стоянов включва ... |
|
|
Св. Софроний Врачански е първият в нашата литература, който поставя проблема за качествата на държавника и за необходимостта той да бъде морален и почтен човек, да не се поддава на ласкателства, зловредни влияния и лоши съвети. Св. Софроний Врачански отваря по същество началото на модерната българска литература, полагайки в нея проблеми от ежедневието, но и от висшите сфери на държавния живот. И то, когато държавата е все още неродена мечта и представа. Книгата е част от поредицата Дълг и чест на издателство Захарий Стоянов. ... |
|
|
Петко Р. Славейков е едно от най-удивителните явления в историята на българската литература, на борбите за национално освобождение и на българската мисъл. Но появата именно на такива личности и творци е най-яркият и категоричен знак, че историята е изминала дълъг път и е в подстъпите на своята завършеност и цялост, за да се нарече модерна или буржоазна. След Петко Р. Славейков българската литература и българската мисъл навлизат в нов етап и може да се каже, че вече създават своите големи образци. Книгата е част от поредицата Дълг и чест на издателство Захарий Стоянов. ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Българският ум" на издателство "Захарий Стоянов". ... В тази книга се прави опит за нов подход и анализ на творчеството на Захарий Стоянов. Прочетем ли внимателно това творчество като едно цяло, ще открием, че то отваря нова епоха в българската литература. Захарий Стоянов създава със своите "Записки по българските въстания" нов тип роман - буржоазен роман на властта. Никой преди него не е писал подобен род проза и не е поставял проблемите, които се разглеждат и разрешават тук. Именно като роман трябва да четем тази велика книга, в който главен герой е Георги ... |
|
|
Националният свят се проявява и въплъщава не толкова в събития, колкото в отношение към моралните категории, властта, взаимоотношенията между хората, любовта и омразата, страха и героизма. Националната литература е изразителката на нацията и националния свят, тяхно естетическо самопознание. Като такава тя е много повече от съвкупност от писателите и произведенията им. Литературата е йерархически подредена система от естетически стойности и създаващите ги субекти. Тя е функция на обществото и нацията, а не е игра на въображението. Да, в литературата, както във всяко изкуство, може да се види картината на действителността. ... |
|
|
Панко Анчев е литературовед, историк, философ, публицист. Роден е през 1946 г. във Варна. Почетен доктор на Литературния институт "Максим Горки" в Москва. Автор на 30 книги, между които "Философия на литературната история", "Малкият народ", "Разумът в българската история", "Друг начин на мислене", "Българският ум. Непрочетеният Иван Хаджийски", "Българският ум. Непрочетеният Цветан Стоянов", "Българският свят", "Българският ум. Непрочетеният Тончо Жечев", "Българският ум. Непрочетеният Г. С. Раковски", "В зоната на ... |
|
|
В тази книга аз предлагам историята на литературата да се разглежда като история на литературния процес. Необходимо е да се прави разлика между литературен процес и литературен живот и да се помни, че истинската история на литературата като изкуство и обществен феномен е историята на процеса. Фактите от литературния живот остават в историята - те не преминават границите на времето. Докато фактите от литературния процес принадлежат на вечността. Всеки път, когато биват четени, те се съживяват отново, възкръсват и стават част от новата епоха. Те произлизат от времето, в което са написани, но животът им не се прекъсва и те ... |
|
|
В тази книга се прави опит да се погледне на гения откъм неговата способност да мисли и разсъждава, да изгражда и доказва тези по рационален път, защото е важно да се разбере доколко разумът движи героите и литературата на епохата и им налага определено поведение и път на развитие. Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
|
Тази книга не е история на литературата. Тя е философия на литературната история, т.е. осмисляне на идеите, които литературата изразява. Тя е опит да се открият движещите сили на литературната история и нейните връзки с обществото, която я поражда и чийто глас е тя. ... |
