Македонизмът: триумфът на нищото от Младен Сърбиновски на издателство УИ Св. св. Кирил и Методий. ... |
|
|
Целта на настоящето изследване е да покаже ролята и мястото на България в руската външна политика, както и елементите на двустранното сътрудничество такива, каквито ги вижда и оценява руската дипломация. Някои области и процеси на българската външна, а и вътрешнополитическа дейност не присъстват. Причината е във факта, че в руската столица просто не смятат за необходимо да ги следят и напълно ги игнорират. Така например, колкото и парадоксално да изглежда, дипломатическото ведомство на Русия просто не обръща никакво внимание на контактите на България с останалите Велики сили. Подобно е положението с българо-гръцките ... |
|
|
Духовната битка за вратата на Македония (1897 - 1902). През 1897 г. след поредната Източна криза в Скопие се появява като протосингел на Патриаршеската митрополия архимандрит Фирмилиан. Той получава правото да управлява митрополията на Цариградската патриаршия. Така в Скопие вече има втори славянски православен йерарх освен българския митрополит от страна на Екзархията. Окончателното утвърждаване на Фирмилиан като титулярен владика се превръща в основна задача на Белград по пътя към разделянето на Македония на сфери на влияние. Катедрата на скопския митрополит става средоточие на интересите на България, Сърбия, Гърция, ... |
|
|
Иван Пеев Плачков 1864 - 1942: Един просветител и публицист в политиката от Милко Палангурски на издателство УИ Св. св. Кирил и Методий. ... |
|
|
Мариета Ботева е преподавател по реторика във Великотърновския университет Св. св. Кирил и Методий. Предлага това ръководство на желаещите да произнесат политическа или съдебна реч. Като илюстративен материал се използват речи, произнесени от известни личности и студенти по право, философия, политология, психология. ... |
|
|
От историческа гледна точка етническата карта на Балканите непрекъснато се променя, като този процес е съпроводен с отмирането или раждането на различни по големина и численост етнически общности. Най-ранното население на Балканите се отнася към епохата на късния палеолит, а по време на неолитната и енеолитната епоха (VI - IV хил. пр. Хр.) вече са засвиделствани първите земеделски и скотовъдни култури (Фол, 1980:168). Те са резултат от развитието и вътрешните взаимодействия на автохтонното население, което още тогава започва да изпитва и влиянието на външните етнически миграции. Сложната етническа и културна симбиоза на ... |
|
|
Маргарита Карамихова е етнолог, доцент във Великотърновския университет Св. св. Кирил и Методий. Автор е на монографиите Брачна снимка от Кърджали (1999 г.), Приказка за Осман баба (2002 г.), Американски мечти. Пътеводител сред първа генерация имигранти (2004 г.), над 90 студии и статии, публикувани в България и чужбина. Научните ù интереси са концентрирани върху свети места и поклонничества, миграции, граници и гранични зони, етнокултурни групи, брак, семейство и родствени мрежи. "Етнологията е инструмент за разбиране на връзката между човека, неговата група и обществото. Тя не се ангажира с дългосрочни ... |
|
|
Съвременни технологични зависимости от Стоянка Георгиева-Лазарова и Лъчезар Лазаров на издателство УИ Св. св. Кирил и Методий. ... |
|
|
Що е култура? Що е етнос? Как се формират и изчезват групи? Кое е специфично българското? Кое е универсалното? С какво нашият университет ни помага още днес, за да сме готови за първия си работен ден утре, във все по-пъстрия свят около нас? Тези и още много други важни въпроси са поставени в цикъла от лекции. ... |
|
|
Етюди по етимология и ономастика от Людвиг Селимски на издателство УИ Св. св. Кирил и Методий. ... |
|
|
Древна Елада и Изтокът VIII - IV в. пр. Хр. от Живко Жеков на издателство УИ Св. св. Кирил и Методий. ... |
|
|
Целта на настоящата монография е да представи историята на Римската империя по един нов нетрадиционен начин. Организацията на текста по години позволява проследяването на историческия процес в строго хронологичен порядък. Представянето на събитията, случили се през дадена година, е по днешната западна хронологична система, която отчита събитията преди раждането на Христос и след неговото раждане. Годините преди раждането на Христос са указани изрично, а тези след неговото раждане само до 35 г. сл. Хр. Следва годината от основаването на Рим по датировката на Марк Теренций Варон Реатински, която впоследствие е възприета от ... |
УИ Св. св. Кирил и Методий
