Приложението „Черно-бели илюстрации, вдъхновени от Стивън Кинг” на Петър Станимиров вдъхва живот на над дузина кошмари, родени от въображението на един писател и един художник. От една страна имаме литературното наследство на Стивън Кинг и зловещите истори от сборника „Нощна смяна”, преиздаден у нас в по-пълен вид под заглавието „Понякога те се завръщат” през 1994 г., а от друга – художественото майсторство на Станимиров, който илюстрира легендарни разкази (сред които „Човекът с косачката”, „Ягодова пролет”, „Децата на царевицата”, „Вампирът” и „По едно за из път”) с неподражаем и отличителен стил. ... |
|
|
Монографията "Пътища на метафизиката: Кант и Хайдегер" е последната книга от трилогията на проф. Валентин Канавров за критическата метафизика. В първите две книги - "Критическата метафизика на Кант. Опит за виртуалистки трансцендентализъм" (2003) и "Критически онтологеми на духовността" (2006) - се теоретизира концептът "виртуалистки трансцендентализъм" и се разгръща неговата философско-историческа интерпретация. Зад тази наглед тежка терминология се крие философското фундаментализиране на чистото мислене и разкриването на неговата светоустройствена дейност. В монографията се ... |
|
|
Божидар Андонов е завършил Софийската духовна семинария „Св. Иван Рилски“ (1974), Духовната академия „Св. Климент Охридски“ (1980); специализира в Източно-църковния институт в Регенбург (1991–1992). Докторантурата му (1995 - 2000, университета в Айхщет) е в областта на религиозната педагогика и дидактика на религиозното обучение в училище. Хабилитацията (2000 - 2006, Институт за православно богословие при университет „Лудвиг-Максимилиан“, Мюнхен) е успешно завършена през 2006 г. в Богословския факултет при СУ, където от 2006 г. е ръководител на дисциплините „Религиозна педагогика“ и „Омилетика“. През 2008 - 2009 г. ... |
|
|
Двуезично издание на древногръцки и български език ... Съчинението на патриарх Филотей Кокин се появява за първи път в света! ... |
|
|
Една от най-искрените творби за живота на Людмила Живкова."Устремявайте всяко движение на съзнанието в потока на еволюцията. Разглеждайте всяка крачка като неделима от процеса на усъвършенстване. Застиналата форма е пригодна за повторение, но потокът не повтаря нито една вълна. Сън и бодърстване, работа и отдих, движение и покой - всичко еднакво ни носи към завършване плана на живота. Като отронени листа - ще кажат плахите. Като посети семена - ще кажат разумните. Като стрели на светлината - ще кажат смелите. Който се плаши от грохота на потока, още не се е родил в духа." Агни Йога ... |
|
|
Морихей Уешиба (1883 - 1963) е най-великият в света майстор на бойните изкуства. Дори когато е бил на осемдесет години, Морихей е можел да обезоръжи всеки враг, да повали всякакъв брой нападатели и да отблъсне с един-единствен пръст противника си. Макар да е бил непобедим като воин, Морихей е бил освен това мъж на мира, който е ненавиждал боя, войната и всеки вид насилие. Неговият път е бил айкидо, което може да се преведе като "Изкуството на Мира". Морихей е разбирал, че непрестанната борба - с другите, със самите нас и с околната среда - ще съсипе земята. "Светът ще продължи да се променя ... |
|
|
Проф. Георги Каприев (Бургас, 1960) е завършил философия в СУ „Св. Климент Охридски”, специализирал е в Кьолн и Париж с подкрепата на фондациите DAAD, Александър фон Хумолт, Андрю Мелън. Преподавател по история на философията в СУ. Президент на комисията „Византийска философия“ на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Член на Обществото за философия на Средновековието и Ренесанса (GPMR) в Германия. Член на Института за средновековна философия и култура (София). Член на Американското семиотично общество. Съосновател на Европейския висш колеж за антична и средновековна ... |
|
|
„ Катя Зографова е утвърден изследовател на българската литература от целия ХХ век с подчертан вкус към работата с архивите, биографичните повествования и неординерните наблюдения.“ проф. дфн Николай Аретов „Катя Зографова е сред онези литературни историци, за които лекотата на изложението е не само желана цел, но и постижим императив. Може би защото съчетава в книгите си нагласата на изследователя, който търси нови прочити на класиката с музейния работник, те винаги се отличават както с показването на нови обекти, така и със стил, който е дружелюбен към неспециалистите.“ д-р Йордан Ефтимов „Всичките нейни занимания ... |
|
|
Научните трудове на есеистиката на Цветан Тодоров - френски литературовед и философ, роден и израснал в България - са достъпни за българския читател от близо четвърт век. Въпреки че за тях у нас са писани немалко статии и отзиви, липсва по-цялостен и задълбочен анализ на делото на този забележителен мислител. Настоящата книга е пръв опит в тази насока. Тя представя аналитично някои ключови възгледи на Тодоров въпроси: текст и култура, диалогичната критика, ролята на литературния критик, на моралната философия и на литературата в нашия личен и социален живот. Редом с фигурата на един съвременен учен, чиито изследвания ... |
|
|
Сегавечно: непреходният настоящ миг, който протича винаги, където трябва, в пространството и времето съвкупността от всички такива мигове: минало, настояще и бъдеще ... В предишните три хайку романа - "Човекът, който пишеше хайку", "Смеещият се Буда" и "Хайку войни" - съпровождахме автора им Дайвид Ланю в магичните му пътувания между съвременността и древна Япония, родината на мъдри хайкуписци. "Сегавечно" е много различен. До голяма степен биографичен, той проследява странстванията на един преподавател, който не може да реши към кой свят принадлежи - този на материалното и ... |
|
|
Ние не организираме най-важните събития в живота си – те ни се случват. Денят, в който едно приятелство или голяма любов се явяват в живота, е неочакван. Часът, в който любим човек напуска живота ни, е неочакван. Онова единствено събитие, което променя съществуването ни, е неочаквано. Сякаш тъкмо в такива моменти човешката душа – съзнаваща своята сила да оценява кое е важно и кое не е, кое винаги ще ни съпътства и кое можем да забравим – активира всичките си сетива и овластява паметта да направи подробен и старателен запис, който тя по-сетне ще присвои. Мозъкът е добър за данни и факти, които обаче забравя, щом спре да ги ... |
|
|
Било е време, когато сме се отнасяли към своята мимолетност с достойнство, приемайки неизбежното – старостта и смъртта; давали сме си кураж да приемем или отхвърлим в душата си това, което не можем да променим в плътта. Сега живеем в различни времена. Очакваната продължителност на живота ни нараства с около две години на десетилетие или около пет часа на ден, според стандартните оценки на учените, занимаващи се с изследване на продължителността на човешкия живот. Това означава, че за всеки ден, изживян днес, ни се подаряват още пет часа живот по-нататък. Преди двайсет години само неколцина биолози са изследвали ... |
