Отосклерозата е относително често заболяване, като при голяма част от пациентите слухът може да се подобри хирургично. За съжаление в България още е популярно архаичното виждане, че състоянието трудно се диагностицира, а оперативното лечение е с малка успеваемост и поради това - безперспективно. Книгата "Отосклероза" дава широк поглед върху всички аспекти на заболяването. Структурата позволява системен прочит и подробно запознаване от хора с различно ниво на знания по биология. Наличието на множество препратки, индекс, информативни заглавия и резюмета дават възможност за лесна справка или запознаване само с ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
От началото на века до сега той редува с завидна точност – "Никога не бъди нещастен" (сборник с разкази), "Преследване" (роман), "Project Gigamono" (сборник с разкази), "Project Dostoevski" (роман) и сега, поредното повече от предизвикателно заглавие – „Животът не е за всеки” отново съдържа къси парчета, градски истории за приказното в ежедневието, за предизвикателството в това да си жив и да си човек. И с тази книга Радослав Парушев остава верен на учителите си – Борхес, Маркес, Мартин Еймис, Еко, Достоевски. Ето какво казва за това как според него следва да се пише в ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Това е роман за преживяванията на едно семейство, което лети към България за погребение. Иглика Мелничарова, по професия психиатър, омъжена за швейцареца Кристиян,, си припомня един тревожен разговор по телефона от изминалата нощ и отново преживява внезапната смърт на баща си. Пътуването към дома е и завръщане към травмите от миналото. В романа се търсят причините за една абсурдна бащинска любов. Проследява се мъчителното наслояване на омразата в душата на дъщерята, която плаща скъпо отказа си да бъде обект на родителски манипулации. Житейският път на българската емигрантка е белязан със забранената от собствения й баща ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Какво ще стане, ако светът наистина свърши през 2012 година, каква следа ще остане от нас българите в безкрайната Вселената. Никаква ли? Един репортер се е заел да поправи тази фундаментална грешка на битието, което уж определя съзнанието. Той описва в случки от живия живот различни „Българи от ново време”. Като започва от онези, които са си спретнали прелестна група във Facebook, призоваваща за масова оргия във връзка със същия този край на света, минава през българските царе, президенти, премиери, разни змейове и хали, които вилнеят през новия век, водени от вещи Кукловоди, та до редовите, но осенени от Бога българи. ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Съвременна трагикомедия, написана в духа на хип-хоп културата, с езика на улицата и с изключително чувство за хумор. Разказът нито крещи, нито шепти, той просто говори с езика на иронията - насочена към обществото и към самите нас, като част от него. Тази история показва недъзите в обществото и в тази си роля по-скоро е абсурдна, отколкото пародия. "Животът е райска градина, заредена с мини."Михаил Михайлов "Понякога най-добрият начин да осмееш нещо е като го опишеш такова, каквото е."Дензъл Ребеловски ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Срещи и разговори на Димитър Талев , Христо Радевски, Георги Караславов, Никола Фурнаджиев , Камен Калчев, Емилиян Станев (1958–1962) ... Сборникът представя беседи на Димитър Талев, Георги Караславов, Христо Радевски, Никола Фурнаджиев, Камен Калчев и Емилиян Станев, като към тях са добавени и стенограми от два разговора на ръководството на СБП с млади български писатели в годините 1958–1962. Текстовете в книгата демонстрират как чрез модела „беседа с младите“ се упражнява специфична административно-педагогическа власт, чрез която се търси ефект на дисциплиниране и пропагандно форматиране на младите литератори под ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
В романа "Реконструкция" на Цвета Делчева се извършва анализ на едно подтикване към самоубийство – престъпление, което обикновено е много трудно за доказване, чрез разделянето на извършителката на осем отделни жени в съответствие с психологическата теория на типовете и използването на различната памет за случилото се на всяка една от тях, която има собствен мотив да го извърши – изневяра, но изневяра във всичките й многообразни значения – онази максимална болка, дълбочина, смисъл, след която тя престава да ни интересува. Авторката е родена в град Панагюрище, днес живее във Виена. Получила е юридическо ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Вика Лугару - писателка, която има слава, пари и пълна липса на скрупули, се събужда един ден не в собственото си легло, а заключена във влажно мазе и изправена пред загадката кой е неизвестният ѝ похитител. Всички потенциални врагове, които прехвърля през ума си, са всъщност нейни приятели, върху чиито съдби се градят успешните ѝ книги. Но кой от заподозрените е достатъчно луд, за да измисли такова отмъщение? Чия тайна, превърнала се в сюжет и публично достояние е в основата на престъпния план? През дългите дни на пленничеството тя успява да оцелее физически благодарение на оскъдните хранителни запаси, които ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Политики за прием във висшите училища през комунистическия режим в България. Книгата е част от поредицата на "Института за изследване на близкото минало" - "Минало несвършено". ... "Монографията е посветена на един конкретен проблем в една от образователните степени - политиките на прием във висшето образование в нашата страна през периода 1944 - 1989 г. Но тъй като политиките на прием са особено важна част от системата за висше образование, доколкото имат пряко отношение към обществените ѝ функции, то това е и изследване на самото висше образование. В условията на комунизма обаче отделните ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Йордан Попов е автор над 30 книги - романи, повести, новели, сборници с хумористични разкази и фейлетони. Негови творби са преведени на повече от 40 езика. Има издадени пет книги в Русия, Словакия, Украйна, Германия и Румъния. Днес е заместник главен редкатор във в. "Стършел". Носител е на националните литературни награди "Чудомир", "Алеко", "Стоян Михайловски" и "Райко Алексиев", сръбската "Златен шлем" и гръцката "Златната Нике" на кинофестивала в Солун. В настоящата си книга "Извинете, бебето ваше ли е?" ни представя два цикъла с разкази & ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Април 2008-ма, за първи път в Белене. Знаем къде отиваме: ако съвременните българи, особено по-младите, са чули нещо за Белене, то е свързано преди всичко с комунистическия концлагер и едва напоследък - с толкова оспорвания проект за атомната електроцентрала. Книгите, които сме чели, и филмите, които сме гледали, са превърнали за нас Белене в символ на българския комунистически ГУЛАГ. Тъкмо заради това искаме да го посетим. Отиваме, за да се запознаем с мястото, да съберем спомени на хора, които са расли край лагера или дори са работили в него, да разговаряме с възрастни и млади и да се опитаме да разберем дали и как ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Съдбата не обича да чете табелките по вратите. Не обича да се заглежда дали са от месинг, дали от сребро, или са просто лепенки на звънеца. Не я интересува дали сме Ставреви и зад табелката имаме диван, застлан с жълт губер и хладилник „Мраз”. Или сме Атанасови и сред барока зад блиндираната ни врата сме принцеси и кралици с кредитни карти. Или сме Жекови и мълчим сред черно бял стъклен студ пред огромен плазмен телевизор. Или Касабови и зад табелката ни – минало, любов, вини, страхове, заплетени по кукичките на пердета от органза. Съдбата обича да се забавлява. Независимо как се казваме. Обича да ни качва на виенското си ...![](/b-images/quad-transp.gif) |