Доказано работещи принципи за по-голямо богатство, по-добро здраве и щастие. ... "Преди няколко години попаднах на прашни ленти и сценарии на няколко от радио- и телевизионните лекционни програми на д-р Хил, забутани нейде из архива на фондацията. Те никога не са били публикувани. Управителният съвет на фондацията силно се развълнува от възможността да бъдат възкресени и така се роди поредицата от книги Наполеон Хил в ефир. Книгата, която държите в ръце, е една от тях, тя съдържа седмичните радиопрограми, излъчени през 1952 година от Париж, Мисури." Дон Грийн - Изпълнителен директор на фондация Наполеон Хил ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Черна комедия. ... Това е книга, в която Смъртта среща хората, но хората не срещат смъртта си. Това е книга, която не взема жертви. Но това е книга, която може да ви умори от смях! Повярвайте, нито един читател не е пострадал, докато чете тази книга. Но на много души могат да им се подкосят краката, докато прелистват тези страници. Време е за равносметка и авторът господин Смърт ни помага да си я дадем много, много преди Края. Той самият е свидетел как хората живеят живота си и често се пита защо правят толкова много за тялото си, а за душата си - толкова малко. Господин Смърт, като всички смъртни, има страхове - от ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
"През прозореца се чуваше, как стопанинът придръпва стола към себе си и как краката на стола се тътрят по каменния под, а доволният господин Макгрегър блажено се подсмихва. – Едно, две, три, четири, пет, шест сладки малки зайчета скокливи! - каза господин Макгрегър. – За какви зайчета говориш? - попита мъжа си госпожа Макгрегър. – Пак ли нещо са изгризали? – Едно, две, три, четири, пет, шест сладки малки зайчета скокливи! - повтори господин Макгрегър, като свиваше пръсти. – Не се шегувай - разсърди се госпожа Макгрегър. – Какво си говориш под носа? – В чувала има зайчета! Едно, две, три, четири, пет, шест сладки ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Изстрел от пистолет е звукът, който никой не очаква да чуе насред тихата английска провинция. Когато смъртоносното ехо отеква из стаите на имението "Ред Хауз", от предишното спокойствие не остава и следа. Домашното парти на заможния домакин Марк Аблет е помрачено от убийство, а красивата къща се готви да разкрие дълго пазените си тайни. Между следобедния чай, голфа и игрите на билярд един аматьор с остър ум влиза в обувките на най-великите детективи в литературата, за да разплете загадката на "Ред Хауз" и на неговите обитатели. Написана през 1922 година, "Тайната на Ред Хауз" е първата и ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
"В древнояпонския имперски протокол е указана, че към Императора трябва да се обръщаме с изумление и трепет. Тази формула винаги ме е възхищавала. Тя ми напомня за японските филми, в които самураите се обръщат към своя шеф с глас, разтреперан от свръхчовешки респект. Господин Ханеда беше началник на господин Омоши, който беше началник на господин Сайто, който беше началник на госпожица Мори, която беше моята началничка. Аз нямах подчинени. Би могло да се каже и иначе. Аз бях подчинена на господин Сайто, и така нататък, като се има предвид, че заповедите в низходящ ред можеха да прескачат йерархичните нива. Иначе ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
"Приятели, не искам да Ви разстройвам нервите - започна чичо ми с особено впечатляващ, да не кажа смразяващ кръвта глас, - та ако предпочитате да си замълча, ще го сторя, ала всъщност точно тази къща, в която сега си седим, е обитавана от призраци. - Не може да бъде! - възкликна господин Кумс. - Какъв е смисълът да ми казвате дали може или не може да бъде, когато аз току-що ви съобщих, че е така? - отвърна чичо ми леко обидено. - Заявявам ви, че къщата е обитавана от духове. Най-редовно в нощта срещу Рождество в Синята стая витае духът на греховен човек - човек, който някога е убил един коледар? С буца въглища. - И ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Разказвачът е писател, чийто най-добър приятел Васко е подсъдим, у когото при ареста са открили револвер и тетрадка със стихове. Докато следователят чете стихотворенията, писателят, призован да даде подробности по случая, разказва историята за любовната страст на Васко и актрисата Тина. Авторът ни повежда из улиците на Монмартр, от Френската национална библиотека до залите на аукционна къща, от парижките кафенета в хотелски стаи, прескачайки умело от една гледна точка към друга, без да се изгуби нито за миг."Новият роман на Франсоа-Анри Дезерабл е малко бижу от поезия и ирония. Авторът владее много добре езика на ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Един баща поема на славна мисия - да открие най-добрите подаръци за своите деца. Но за негово разочарование, всички вълшебни играчки, за които е мечтал като дете, са вече отдавна излезли от мода, а новите са толкова странни и объркващи. И тъкмо когато е на път да се отчае, той получава примамлива покана да пробва една особена джаджа, която на пръв поглед подозрително прилича на най-обикновено дистанционно за телевизор. Но не е - а е ключ към най-неочаквани възможности."Имало едно време един господин, който излязъл да купи играчки, за да ги подари на своите деца и внуци за Коледа... Но да не разтягаме и усложняваме ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Смразяващото продължение на "Скришни места" от Катрин Арден . ... Оли, Коко и Брайън вече са добри приятели. Особено след като се справиха със злокобните плашила и отмъстителния усмихнат човек, с когото се сблъскаха в "Скришни места". Сега, заедно с родителите си, те са се запътили към хижа "Хемлок", за да изкарат зимната ваканция в каране на ски и уютна почивка. Но когато ги връхлита буря, която прекъсва електричеството и студът започва да пълзи все по-близо до тях, тримата трябва да се примирят със стоенето до камината, пиенето на топъл шоколад и игрите около огъня. Оли, Коко и Брайън са ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Илюстрации: Иван Газдов. ... "Харесвам фейлетона, обичам го и го пиша, някой път веднъж дневно, друг път веднъж седмично. И като пресметна, сигурно ми се събират няколко хиляди вестникарски текста за тридесет и пет години. В тази книга са събрани малка част от тях. Фейлетон е лист на френски - това му е най-големият недостатък. Веднъж написан, изсъхва като лист отбрулен, щом вестникът се отпечата. Но има фейлетони, дело на майстори, които не изсъхват, не се сбръчкват и остават вечно свежи. По тях можеш да събереш пъзела на изминалото време и да разбереш епохата. Сатириците по-вярно пишат историята от историците. Иска ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Най-честият герой в стоте разказа от "Центурия" е "един господин", но се случва да е също дама, съществуващо или несъществуващо животно, призрак, явление, разсеяна фея, крадци на Вселени, сън, даже и вик. Тези текстове, наричани от техния автор "романи в миниатюра", приличат още на джаз вариации по общовалидни теми или на моментални снимки от многозначителни събития... Един господин подслушва разговора на белоснежен еднорог с базилиск; гид обяснява на туристическа група структурните особености на ада; възрастен мъж изпада от селенията на съня в селенията на смъртта, откъдето се връща с мисия; ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
"Тогава ми се струваше - а да ви кажа честно, господине, и днес не е много по-различно - че Америка я е грижа единствено как изглежда отвън. Като общество, вие не желаехте да разсъждавате над общата болка, която ви свързваше с вашите нападатели. Вие потърсихте убежище в измислиците за собствената си значимост, повярвахте в илюзията за собственото си превъзходство. И изиграхте този театър на сцената на света така, че цялата планета да се почувства разтърсена от вашите изстъпления, включително и моето семейство, което се намираше на хиляди мили разстояние и по онова време бе изправено пред прага на война. Една такава ...![](/b-images/quad-transp.gif) |