"След Вавилон" на Джордж Стайнър недвусмислено сочи: Всяка реч е превод, всяко общуване е превод; за да достигне до друг човек, смисълът трябва да бъде преведен - да бъде пренесен от един език в друг, но и да бъде прехвърлен през времето и пространството, през културите и контекстите. Това е изходната позиция на Джордж Стайнър в "След Вавилон", една от най-значимите книги, посветени на превода. Какво прави възможен (или невъзможен) този пренос и къде са неговите предели? Разширил максимално обхвата на превода, авторът неизбежно достига до въпроса за границите на езика и неговото отношение към света. ... |
|
|
В тази книга аз предлагам историята на литературата да се разглежда като история на литературния процес. Необходимо е да се прави разлика между литературен процес и литературен живот и да се помни, че истинската история на литературата като изкуство и обществен феномен е историята на процеса. Фактите от литературния живот остават в историята - те не преминават границите на времето. Докато фактите от литературния процес принадлежат на вечността. Всеки път, когато биват четени, те се съживяват отново, възкръсват и стават част от новата епоха. Те произлизат от времето, в което са написани, но животът им не се прекъсва и те ... |
|
|
Националният свят се проявява и въплъщава не толкова в събития, колкото в отношение към моралните категории, властта, взаимоотношенията между хората, любовта и омразата, страха и героизма. Националната литература е изразителката на нацията и националния свят, тяхно естетическо самопознание. Като такава тя е много повече от съвкупност от писателите и произведенията им. Литературата е йерархически подредена система от естетически стойности и създаващите ги субекти. Тя е функция на обществото и нацията, а не е игра на въображението. Да, в литературата, както във всяко изкуство, може да се види картината на действителността. ... |
|
|
Този, който иска да се информира за състоянието на психоаналитичната теория и техника не може да заобиколи този обхватен учебник: той представлява една "summa", едно обобщение на международните дискусии, на историята на развитието на психоанализата, един преглед на откритията, на кодиранията, на втвърдяванията, на борбите между крилата, на колебанията между "отстояване и бунт". Бунтът обаче е твърде слаб, затова пък се дискутира с голямо спокойствие защо психоанализата беше и може би все още е близо до превръщането си в система от правила, при което идеализирането на веднъж установения стандартен метод ... |
|
|
Сборникът събира материали от проведения между 2 и 6 декември 2013 г. в Нов български университет Двустранен международен семинар Литературите на СССР и НРБ: паралелни интерпретации. Авторите Евгений Добренко, Галин Тиханов, Биляна Курташева , Йордан Ефтимов , Михаил Неделчев , Морис Фадел , Пламен Дойнов показват как в изследванията на литературата от периода на комунистическите режими в Източна Европа през XX век паралелните интерпретации се пресичат - не в далечината обаче, а съвсем близо. Включените в сборника студии тематизират двете версии на соцреализма - в СССР и НРБ, руската емигрантска критика и ... |
|
|
Защо убийството в знаменития роман на Агата Кристи става тъкмо в Ориент експрес ? Защо Шерлок Холмс и Еркюл Поаро нямат интерес към секса? Криминалната литература висока ли е, или популярна? Защо в Народна република България вместо криминална литература има шпионски романи? Защо шпионските романи в НРБ се наричат криминални? Монографията на Морис Фадел проследява особеностите на класическата криминална история, представя присъствието на шпионския роман в българската литература през епохата на социализма и съпоставя двата варианта на шпионския роман през Студената война - западния и комунистическия. Освен това обаче ... |
|
|
Разказът "Шинел" на Гогол - една от големите загадки на световната литература. Върху него са пробвали - и чупели - перата си представители на всички литературоведски школи на ХХ век. Сега е ред на новата българска русистика и теория на литературата. Книгата е построена много оригинално. Съставящите я статии тръгват от различни посоки и се срещат върху разказа "Шинел". От нея читателят може да научи любопитни неща: какво казва произведението на Гогол и какво е казано за него, кои са някои от старите и новите главоблъсканици на литературата и литературознанието. И за най-сложните главоблъсканици ... |
|
|
Сборник в чест на чл. -кор. проф. Милена Цанева . Съставители: Людмила Хр. Малинова, Свилен Каролев, Маринела Димитрова, Кристина Йорданова ... Настоящият юбилеен сборник в чест на чл.-кор. проф. Милена Цанева има за цел да открои както творческия ѝ портрет, така и да представи нови проучвания, свързани с проблемните полета, по които тя работи: Българското възраждане, Иван Вазов , тенденциите и търсенията в българската литература в края на XIX и началото на XX в., динамичните и многолики процеси в духовния ни живот от периода между двете световни войни, съвременната литература; литературната теория, история и ... |
|
|
В тази книга се опитвам да задам някои от най-съществените въпроси за словесното изкуство. Реалистичен ли е реализмът? Как дефинираме сполучливата метафора? Какво е литературен герой? Как разпознаваме брилянтните детайли в произведението? Какво е гледна точка и какви са механизмите ѝ? Какво е художествено съпричастие? Защо ни вълнува белетристиката? Стари въпроси, възродени напоследък в сферата на академичната критика и литературната теория. Не съм убеден обаче, че академичната критика и литературната теория са им отговорили подобаващо. Надявам се тази книга да задава теоретични въпроси, ала да им отговаря ... |
|
|
Дарин Тенев (р.1978) е литературовед. Завърша българска филология и японистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Специализирал е в Университета Киото Кьоику и Токийския университет, Япония. Директор е на Института за критически социални изследвания към Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Преподавател е по теория на литературата в Софийския университет "Св. Климент Охридски". "Фикция и образ" е изследване върху природата на литературния образ. Питането върху употребите на думата „образ“ може да поеме по три пътя: да обяви една от тях за най-валидна и да се ... |
|
|
В тази книга се прави опит да се уловят историческите промени чрез идеите, анализите и обобщенията на трима български и трима руски писатели, литературоведи и мислители: българите Захарий Стоянов , Иван Хаджийски , Цветан Стоянов и руснаците Константин Леонтиев, Александър Панарин и Вадим Кожинов. Те живеят в различни страни и времена, но между тях има много общо и сродно. А то е в усилията им да се проследят обществените промени като процес, осъществяващ се по Божи промисъл и с разумното човешко участие и разбиране. Търсенето на истини е работа на ума. Тя не може да не е търпелива и усърдна, но и вдъхновена, ... |
|
|
Яворов и Ролинг Стоунс и други не/възможни интертекстове. ... Възможно ли е да четем паралелно стихотворение на Яворов и парче на Ролинг Стоунс? А Константин Павлов и Ницше ? А остаряването у Далчев през Гео Милев ? Книгата изпробва границите на междутекстовия диалог днес върху примери от българската и световната литература. Анализът често върви "по ръба на сравнението", като предлага успоредни четения на привидно неуспоредими текстове и полета. Така изникват неподозирани неща за познати и не толкова познати текстове и автори, за самите начини, по които съпоставяме, и за отношението между литературата и ... |
