В лиричната комедия "Звезда без име" младата дама Мона от букурещкия "бо монд", избягала от любовника си от казиното в Синая, е свалена като пътник без билет и пари за глобата на малка гара. В градчето живее учител по математика, интересуващ се от астрономия, който е открил непозната звезда. Той я приютява за една нощ в квартирата си и я запознава с откритието си. Мона открива друг, непознат за нея свят. На сутринта тя все пак се прибира с пристигналия от Синая любовник, а учителят, назовал новата звезда с нейното име, повече никога няма да я види, "защото една звезда никога не се отделя от своя ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Номинация за "Букър". ... Когато телефонно позвъняване прекъсва вечерята ѝ, Кореде знае какво се очаква от нея: чифт гумени ръкавици, туба с белина, здрав стомах и нерви от стомана. Сестра ѝ Айюла току-що е пробола с нож поредния си приятел, а Кореде отново трябва да почисти местопрестъплението... "Направих го при самозащита", гласи дежурното обяснение на извършителката, но истината е малко по-различна. За Кореде обаче няма друг вариант - тя обича красивата и разглезена Айюла, за нея семейството винаги е било на първо място. Или поне така си мисли, докато докторът, в когото е влюбена, на ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Въпросът за статута на драматичните текстове на Молиер изглежда безспорен, а Всъщност е не само нерешен, а и рядко поставян. Днес масово се забравя или се пренебрегва фактът, че тези текстове представляват печатен израз на драматични творби, съществували и реализирани в публични представления далеч преди печатните си издания - творби, създадени за сцената, а не за книгата. В началото е театърът - пиесите на Молиер се раждат и съществуват в него, а когато преминават в книгите, запазват в печатните текстове следи от своята театралност, тъй като ръката на автора им вписва в тях значими елементи от представлението. Нашата ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
"Формулата, по която може да се разшифрова най- важното послание до хората, е записана на последната страница на един от най-старите ръкописи на Божествена комедия от Данте Алигиери , намиращ се в библиотека Валичелияна, на площад Киезануова в Рим. През вековете вероятно много хора са се опитвали да я разшифроват. Поне досега не намерих тълкувание. Реших поне да опитам, защото не толкова случайно попаднах на древния текст. Резултатът от напъните ми беше катастрофален. Тогава ми се даде да разбера, че за да се докосна до Посланието, трябва да извървя дълъг път. По него минах през безверието, материализма и егото. ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
По поемата на Хенри Уодзуърт Лонгфелоу. Преразказал: Любомир Кюмюрджиев. ... Много хора се докосват за пръв път до красотата и мъдростта на литературните класики благодарение на талантливо поднесени техни преразкази. Поемата "Песен за Хаяуата" на американеца Хенри Лонгфелоу излиза на български език преди 40 години в превод на Сидер Флорин, но - въпреки въздействащите си природни картини, образи и сюжет - е оценена от малцина. Причината се корени в архаичния стил на поета, вярно предаден от големия български преводач. Крие се в тромавия понякога стих и в претрупаната фраза, която в епохата на Лонгфелоу е ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
През периода 1944 - 1989 г. цензурата не съществува като законна отговорна институция, а самото ѝ наличие се отрича от комунистическата власт. По този начин тя става двойна, защото дори нейното съществуване е цензурирано. Творческото изразяване е оковано с верига от звена, процедури и похвати на забраняване и позволяване. Със забраната творбата бива унищожена. Най-често и като позволена тя вече не е същата. Изследването се спира на забранени или трудно и за кратко допуснати до театралната сцена текстове на известни автори от периода, който някои наричат "социализъм", а други - "комунизъм". ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Йозеф Рот е представил тук един фриволен свят на покварена елегантност. Една еротична комедия, преминаваща в мрачна трагедия. Романът е грандиозна картина на упадъка на морала в бившата Дунавска монархия, много злобна и остра. Така, както само Рот е умеел да пише! При държавното си посещение във Виена шейхът на Персия изразява своето настоятелно желание да прекара една нощ с красивата омъжена графиня В. Дипломатически погледнато, това е твърде деликатна ситуация. Тогава ротмистър Тайтингер, който е натоварен да следи за капризите на госта, се сеща за една своя бивша любовница. Дребната Мици Шинагл от Сиверинг много ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Всички чатят, висят постоянно във Фейсбук, но дали това не става в един момент прекалено? Една луда комедия за израждането в дигиталните времена на един досега досадно нормален еснафски живот. Това се случва с Едуард. Той вече не може да каже едно нормално изречение, речта му е слязла до най-ниското равнище на чата. Той поканва онлайн един езотерик и една леко облечена млада жена за забава. Жена му Ангелика търси лекарска помощ, но заболяването на Едуард е в напреднал стадий. А отгоре на всичко 667 приятели на Едуард от Фейсбук чукат на вратата, поканени на парти... Издателство "Black Flamingo" предлага на ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
За първи път на българския читател се представят творби на австрийския драматург Роналд Рудол , които вероятно ще привлекат вниманието на мнозина. В навечерието на Коледа едно семейство се кани да върви да гледа както всяка година "Лешникотрошачката". Настроението на двамата е мрачно, защото синът на семейството, който е живеел в къщата на родителите си, е заявил, че ги напуска, за да отиде да живее с приятеля си. Вечерта носи голяма изненада за разстроените родители. На вратата се звъни и на прага лежи едно оставено дете, а до него две писма. Вероятно синът им е бащата на детето? Тази коледна комедия поставя ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
"В теоретична статия, публикувана преди време в нашия печат, чието заглавие и автор вече съм забравила, срещнах следната мисъл: че всяко житейско събитие може да бъде претворено в комедия или трагедия в зависимост от предпочитанието и гледната точка на автора. Това схващане ме смути и дори по някакъв начин ме разбунтува, а някои по-късни прояви в нашия културен и по-специално театрален живот, не само ми припомниха тази мисъл, но и ме накараха да се замисля над проблеми, които до тогава бях отминавала или просто не бях забелязвала (може би защото по-рано тези явления не бяха така чести). Не! Аз не мога да се съглася, ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Есента на 1989 година. Френски дипломат е изпратен в Лондон да оглави делегацията на своята страна на международна конференция по въпросите за информацията. Отзовава се неохотно, защото интересите му го теглят в друга посока - към Япония, където му е обещан посланически пост. Разискванията се точат с обичайните за дипломацията мудност, голословие, преливане от пусто в празно; възникват лични вражди, интриги, съперничества, дори любовни връзки... Но най-ненадейно събитията в Източна Европа се ускоряват и добиват неуправляем размах. Берлинската стена рухва, режимите на тъй наречените „народни демокрации” падат един след ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Любопитна смесица от комедия, любовна история и криминална загадка, „Хайку войни“ е третият роман на Давид Ланю, познат от предишните си творби „Човекът, който пишеше хайку“ и „Смеещият се Буда“. В поредната си творба авторът отново преплита минало и съвремие и същевременно дава увлекателни съвети на всички изкушени от кратката японска поетична форма. Изпъстреният с тристишия сюжет умело води читателя по следите на откраднат ръкопис, който главният герой трябва да открие под вещото ръководство на бодхисатвата Оскар, въплътен в тялото на домашен любимец – „парче с безупречен литературен вкус“. Тази забавна детективска ...![](/b-images/quad-transp.gif) |