Лавинна безопасност

Една снежинка, две... три, четири... и така до хиляди, милиони, милиарди, които образуват снежна покривка или мечтаната приказка за любителите на планинския туризъм. Е, за щастие има многобройни снежинки. Има и повече от 5000 различни видове снежни кристали, което доказва колко сложен е снегът всъщност. А още по-сложно е да се предвиди опасността на едно от най-големите бедствия след натрупване на снежна покривка - лавината. Почти всеки от нас днес знае, че натрупването на пресен сняг върху снежните склонове понякога допринася за лавинна опасност. Но не е само това. При наличието на определени условия, като голяма покривка от сняг, подходяща температура, високи склонове и човешка намеса могат да започнат лавиноопасни свличания на бялата "покривка". Релефът също има голямо значение за образуването на лавини. Гладките склонове, покрити с висока трева, са добра основа за свличане на натрупаните снежни маси. Покритите със скални блокове или залесени склонове са по-безопасни.

Нека погледнем малко по-задълбочено и към сложната структура на снежните кристалчета, за да видим дали лавината зависи също от това. Определящи за плътността на падналите снежинки са температурата на въздуха и вятъра. Обикновено, щом времето е студено и тихо, започват да валят леки снежинки, които се носят във въздуха като пух. Този сняг съдържа най-малко количество вода. Но има и снежни кристали, които са не са чак толкова леки, като тези на тежкия и плътния сняг, който започва да вали при температура около и близка до нулата. Преминавайки през наситения с водни пари въздух, снежните кристали нарастват и увеличават обема си. Постепенно се образува плътен пресован сняг, а от него са съставени т.нар. "снежни дъски" - част от видовете лавини. Така е - очевидно структурата на снега е важен фактор за лавинната опасност. И да, това е един от факторите, определящи различните типове лавини.

Най-общото определение за лавината е, че представлява свличане на снежна маса по снежен склон. Но лавините биват няколко различни вида в зависимост от различните фактори. Има много класификации, но най-популярните се определят от няколко показателя: в зависимост от структурата на снега (лавини от мокър сняг или от сух сняг), в зависимост от това дали цялата маса от снежната покривка се откъсва (основни лавини) или част от нея (пластови лавини), в зависимост от това дали се движат по терена или над него (тези, които се движат с висока скорост във въздуха са т.нар. прашни лавини). А всеки вид лавина се отличава с определени характеристики.0

Снежната покривка не би могла да се задвижи с лавинна скорост, ако няма наклон на повърхността. Обикновено колкото по-стръмен е склонът, толкова по-голяма е опасността от образуване на лавини. И това е като основно правило, независимо в коя планинска точка на света се намирате. Естествено, съвсем не е изключена възможността за образуване на лавини по по-полегати склонове. Но безспорно е, че изпъкналите и изключително стръмни склонове са по-опасни в сравнение със скалните стъпаловидни образувания.

Важно е да се подчертае обаче, че не може да се говори само за строго определени лавиноопасни зони. Очевидно (както показва информацията по-горе) има и лавиноопасно време, както и странични фактори, допринасящи за формирането на такова бедствие. От високи температури, големи количества сняг за кратко време през присъствие на скиори или сноубордисти до поява на ветрове - комбинацията от няколко от тези фактори може да допринесе за образуването на лавина дори и при полегати склонове.

Местата в България, които крият потенциални опасности от лавини са по-малко от застрашените зони в планини като Хималаите, Алпите и Андите например. Въпреки това е голяма грешка да мислим, че планинските склонове в нашата страна са напълно безопасни през зимата. Не е възможно да бъдат обозначени на 100% всички зони (както у нас, така и в чужбина) и винаги може да има неочаквани на някои места появи на лавинни бедствия. Но за да се избегнат до известна степен злощастни случки, обикновено винаги се появяват съобщения, информация и предупреждения към туристите от страна на планинските служби. Освен това екип от планински експерти обозначава основни лавиноопасни места, с които всеки запален планинец би било добре да бъде запознат.

ПСС (Планинската Спасителна Служба) и БАССЕС (Българската Асоциация по Ски Свободен и Екстремен стил) посочват някои от зоните в различните български планини, криещи потенциални лавинни опасности.
Вероятно вече се питате къде в списъка са Родопи и Стара планина?
Е, въпреки че Стара планина е известна с това, че е по-полегата и малко по-ниска от другите, съвсем не означава, че там няма никаква опасност от лавини. В тази планина северните склонове са по-лавиноопасни от южните, поради това че задържат повече сняг. Освен това всички стръмни улеи и склонове с наклон над 30° са потенциално опасни. Малко по-безопасно обаче е в Родопите. От ПСС посочват, че в Родопите опасността от лавини е много по-малка в сравнение с другите български планини. От години не са били регистрирани лавини, а и историята не помни да се е стигало до тежки последици от падането на такива. Вероятна опасност от лавини в Родопите има само в околностите на връх Перелик над село Гела, където всъщност са били регистрирани свличания на снежни маси.

Важно!
От природен парк "Пирин" съобщават, че Пирин е най-лавиноопасната планина в България, с най-голям брой постоянни лавини. Според исторически свидетелства именно в Пирин е регистрирана и най-голямата лавина у нас (със снежна маса приблизително 300 000 тона). Лавината била от типа "снежна дъска" и е паднала през 1984 г. по долината на Влахина река. Средната дълбочина на снежното бедствие била 180 cm, като при навлизането в долината лавината е показала внушаваща височина на фронта 25 m.

През 1993 г. е приета единна европейска скала за лавинна опасност. През 2003 г. в скалата има няколко промени и допълнения. Днес тя включва 5 степени на опасност, които са създадени с основната "мисия" да помогнат на планинските туристи в разбирането на обозначителните флагове и знаци и в това по-лесно да оценят нивото на опасността по маршрута си. Включените 5 нива описват потенциалната опасност от лавина, т.е. вероятността една лавина да се задейства в определен регион.

Повечето хора са наясно, че ако поемат към планинските ширини, най-добре е да заложат на добра екипировка, която да им осигури комфорт, удобство и топлина. Да бъдеш добре облечен и екипиран обаче съвсем не единственото необходимо нещо, което трябва да направиш. Нужно е много добре да бъдеш информиран за времето и обстановката. А ако си смел приключенец и любител на екстремните спускания, то най-добре е да се подготвиш както с информация за климатичните условия, така и със солидни знания за лавините и участъците с потенциална опасност от снежното бедствие, а също и със съветите за лавинна безопасност. Чрез спазването на няколко правила и полезни насоки, дадени от екипите на Планинската Спасителна Служа, всеки определено може да намали риска от попадане в лавина. Е, не съществува строго определен план за 100% безопасност, но експертите посочват няколко важни опорни точки, които да са от помощ.

Със сигурност няма как да се разбере точно кога и къде може да падне лавина. Но натрупването на определени знания за факторите, формиращи снежното бедствие, определено може да помогне на туристите да предвидят потенциални опасности. От ПСС споделят, че е напълно възможно един турист да разпознава лавиноопасните време и терен. За да успее в това трудно начинание обаче, всеки трябва да натрупа определени знания и практически опит.

С цел да осигурят теоритичната основа от знания, експертите от Спасителната служба посочват няколко важни факти и фактори за времето и местата на формиране на лавинните опасности.

По какво можете да разпознаете лавиноопасните време и терен?

Днес синоптици, асоциации и спасителни екипи по света се стараят да информират туристите за обстановката и опасностите по време на зимния сезон. Появата на лавина никога не може да бъде предсказана на 100%, но ако всеки планински приключенец запомни и изпълнява експертните съветите (изброени по-горе) определено може да допринесе за безопасността си. През последните години експертите все по-често показват и различни начини за тестване на стабилността на снежната покривка - още една "стъпка" към безопасното, която е изключително полезна за всеки ентусиаст за планински туризъм, особено за почитателите на екстремното каране на сноуборд и ски.

Съществуват най-различни видове от т.нар. "тестове за определяне на лавинна опасност" или "тестове за стабилност на снега". Но, разбира се, не е необходимо да знаете как да направите абсолютно всеки тест. Сред тях има няколко, които са изключително популярни и често използвани поради това, че не отнемат много време, не изискват голяма специфична подготовка и не костват много усилия. Един от популярните по-лесни тестове за лавинна опасност е тестът с лопатка. Не отнема много време (около 15-20 минути), а дава добри ориентировъчни резултати за стабилността на снежната покривка.

Тест с лопатка

Независимо дали с този тест, или с друг, проверката на стабилността на снега и предвиждането на опасност да ви застигне лавина не могат да бъдат на 100% гарантирани. Да предвидиш появата на лавинно бедствие е като игра на късмета, но с колкото повече знания и умения се подготвите, толкова по-лесна е играта за вас и имате шанс да излезете от нея като победител.

Важно!
От БАССЕС (Българска Асоциация по Ски Свободен и Екстремен стил) препоръчват тестовете за стабилност на снежната покривка винаги да бъдат провеждани на склонове с подобно изложение и наклон на този, който ще се спускате. Най-добре е да избягвате изключително стръмни и дълги склонове, при които, ако потегли снежен слой, може да ви "отнесе" (за предпочитане са много къси стръмни склончета с равен терен под тях).

Е, както световноизвестните планински възвишения, така и българските планини не са лишени от лавиноопасните склонове за фриирайд. Естествено, природните бедствия са многократно по-силни от нас, но не сме напълно беззащитни срещу злощастен инцидент при лавина. С напредване на времето към все повечето модели ски и сноуборди се присъединиха и уреди, които увеличават шансовете на човека да бъде намерен от спасителните екипи и да оцелее при лавинно бедствие.

През последните години бяха разработени и лавинни раници с еърбег система или т.нар. въздушна възглавница, а също и патентованият AvaLung механизъм, който помага за дишането на попадналия в лавина. Тези два уреда са сравнително нови "изобретения" за лавинната безопасност и за момента се използват от малцина. Има обаче други уреди, които са широкоразпространени от години и според множество планински служби са задължителна екипировка за лавинна безопасност.

Важно!
Списъкът с основните уреди, препоръчвани от експерти като лавинна екипировка, съвсем не е дълъг. Освен, че са малко, те не носят и значителна тежест, която да пречи на планинските приключения и преходи. Уредите са само 3 на брой и са с компактни размери и тегло, но въпреки това е безспорен факт, че имат огромна роля за спасяването на пострадали при лавини.

Естествено, ако се снабдите с уредите за лавинна безопасност, това не означава, че сте непоклатим и непобедим противник на лавините. Важно е, освен да набавите екипировката, която според спасителите задължителна за фрийрайдърите, да не пропускате солидна подготовка със знания. Затова и по-горе включихме основна информация за лавините - от това какви са видовете през това какви са обозначителните знаци за опасност, какви са признаците, предвещаващи лавинна опасност, как да разпознавате опасните участъци и още други полезните съвети, дадени от планинските спасители, за намаляване на риска от попадане в снежното бедствие.

Безспорно е, че набавянето на лавинна екипировка не замества адекватната преценка на място, както и познанията по отношение на лавините и лавинната безопасност. Но това не означава и, че можете с лека ръка да отбележите, че трите уреда за лавинна безопасност не са с голяма важност. Основното и незаменимо предимство е, че лавинната екипировка може да намали значително времето за търсене. Статистическият шанс за оцеляване под лавина е 15 минути. След изтичането на това време шансът намалява все повече. Всеки един от уредите обаче носи преднина и увеличава шанса за успех на спасителната операция. Ето защо и планинските спасители са на мнение, че стандартната лавинна екипировка от трите уреда е изключително важна за карането извън пистите, за сериозни преходи, изкачвания и ски турове. Набавянето и носенето на екипировката, разбира се, е въпрос на личен избор, но присъствието ѝ е важно, подобно на употребата на предпазния колан в колата.

Важно е всеки да знае обаче, че ако си набави стандартната лавинна екипировка е необходимо да има умения за ползването ѝ. Е, за лопата не е необходима кой знае каква подготовка, но е добре да научите повече за пипсовете и лавинната сонда. Носенето на уредите е от полза, ако знаете кога и как точно трябва да бъдат използвани. Освен това, важно е да подчертаем, че е добре всички от групата да разполагате с лавинна екипировка. Ако лавина затрупа някого, то както той трябва да има предавател в себе си, така и другите трябва да разполагат с пипс, за да успеят да го намерят чрез сигнала. Никой не е застрахован, нищо чудно вие да се окажете спасители. Затова не изключвайте подготовката за реакции и спасяване на пострадали от лавина.

Важно!
По-долу ще видите информация и основни стъпки за реакциите при лавина. Прочитането им определено ще ви бъде от полза, но единствено за теоритичната ви подготовка. Един от най-добрите начини да се сдобиете с необходимите знания за лавините е да се запишете на курс по лавинна безопасност - само така можете да придобиете и практически опит, който е незаменим и най-ценнен помощник за правилната ви реакция, ако бедствието се случи, докато сте на планински преходи.

Въпреки достъпът до много информация, въпреки синоптичните прогнози и съветите на планинските служби, възможността от падане на лавина и инцидент с хора винаги остава. Затова е добре, преди да поемете към планината за дълъг и екстремен преход или още по-екстремно спускане по стръмни склонове, да научите и какви трябва да бъдат реакциите при появата на снежното бедствие.

В случай че преминавате през опасен участък и се появи лавина:

• ако сте със ски или сноуборд, най-добре е да се опитате да избягате от пътя на лавината чрез диагонално спускане;
• ако снегът успее да ви събори, бързо се освободете от нещата, които носите (раница, щеки и т.н.) и се опитайте да се задържите на повърхността на лавината;
• ако снежната маса над вас започва да се увеличава, прикрийте главата си във вътрешността на якето, за да предпазите носа и устата си и да намалите риска от задушаване (това е особено важна стъпки при прашните лавини, които са способни да задушат човек, веднага с връхлитането си);
• ако попаднете под снежната маса, запазете самообладание и се опитайте да установите положението, в което се намирате (там, където снегът "свети" се намира повърхността); опитайте се е да издълбаете отвор за дишане, ако сте близо до повърхността;
• ако не можете да направите отвор и сте на по-голяма дълбочина, запазете самообладание и се опитайте да дишате спокойно - така ще можете "да спестите" кислород.

Ако станете свидетел на лавина, затрупала някого, също има няколко основни стъпки за реакция и насоки как точно да използвате лавинната екипировка. Първото и най-важно нещо е да сигнализирате на Планинската Спасителна Служба. В България можете да подадете сигнала на единния номер за спешни повиквания (тел.112) или на телефона на Централен Денонощен Пост на ПСС, който е 02 / 963 2000. След това бързо можете и вие самите да предприемете спасителни действия. За да увеличите шанса за оцеляване, запознайте се добре с принципа на работа с уредите за лавинна безоасност и с основните стъпки, които е необходимо да предприемете в подобна ситуация.