"– Кой, ако не аз? - изсмя се самоуверено Виктория Стефанова и приключи телефонния разговор. Красивата собственичка на един от най-скъпите и луксозни хотели в центъра на София остави телефона си на масата и се загледа през прозореца. От последния етаж на хотела, където беше личният ѝ апартамент, се разкриваше божествена гледка към Витоша. Започваше нов ден. И той щеше да бъде изпълнен с предизвикателства и битки за печелене. Не беше стигнала до върха, разтваряйки краката си пред спонсори. Беше построила собствена бизнес империя благодарение на труда и амбицията си. Е, и парите на баща ѝ ѝ помогнаха в началото, но нали за това са бащите. Георги Стефанов беше един от най-известните мафиоти, натрупал парите си, проливайки реки от кръв и унищожавайки конкурентите си в зората на демокрацията.
Уверен в себе си и позициите си, той обаче бе допуснал фатална грешка - оказа се, че има предател сред охранителите си. Този подкупен червей беше застрелял баща ѝ като куче и бе оставил Виктория сирак. Майка ѝ беше починала при раждането ѝ. Беше я виждала само на няколкото запазени снимки в един стар албум. Била е голяма красавица, а Виктория бе взела от нея големите сини очи...
– Как си, мило? Събуди ли се? - погледна с усмивка към мъжа си, който тъкмо влизаше по халат в огромния богато обзаведен хол.
– Да, добре поспах - отговори ѝ Павел и я целуна нежно по устните.
– В трапезарията има кафе и закуска, камериерката я донесе преди малко. Искаш ли да закусим заедно? Знаеш, че това е любимото ми време от деня. Тихо е и сме само двамата.
– С удоволствие ще закуся с любимата ми женичка.
– Че колко други имаш? - престори се тя на ядосана. Двамата се разсмяха и се настаниха около голямата маса от оникс в трапезарията.
– Днес ще пия само кафе, закуската ще я пропусна! Качила съм два-три излишни килограма.
– Глупости! Изглеждаш великолепно - като първия ден, когато се запознахме!
– Ласкател! - Виктория изгледа с обожание съпруга си. И двамата бяха на четирийсет и пет години. Със спортни и добре тренирани тела и безупречна визия. Павел бе строен, висок и много красив мъж. Беше филмов продуцент и въпреки многобройните актриси и старлетки, които го наобикаляха всеки ден, готови на всичко само за минутка от времето му, той обичаше съпругата си и никога не ѝ изневеряваше.
– Имаш ли много работа днес?
– Кога не съм имала?! Днес ще е същински ад, имам толкова много срещи, не знам как ще успея да се видя с всички - замислено разбъркваше кафето си Виктория. – Ти към офиса си ли отиваш?
– Да. Имаме кастинг за главна женска роля. Втори ден продължава и вече губя надежда, че ще открием актриса, която ми трябва.
– Защо?
– Вчера идваха предимно плеймейтки и манекенки. Трагедия. Сега всички искат да стават актриси. Намерили са си добри агенти и те правят чудеса от храброст, за да ги запишат за всеки кастинг в града. Мислят си, че като изкарат един курс и веднага са готови за главна роля. Тотална липса на талант! А и един кратък текст не могат да запомнят.
– Изобщо ли не стават?
– Стават, ама за други неща! Едната ми вика: На всичко съм готова, само да участвам във вашия филм!
– Коя е тая, бе? - направи се на сърдита Виктория.
– На мен всички са ми еднакви, откъде да я знам! Те, плеймейтките, са като от един калъп извадени. Буклите, джуките и със силиконовите гърди напред...
– Кажи някое име, че ми е интересно?
– Казвам ти, че аз не ги различавам. Само Капчицата разпознавам, ама нея я знам покрай връзката ѝ с Писко - нали се сещаш, рап звездата. Той ми е приятел и затова съм общувал и с мацката му. Но той е много стиснат, брои всяка стотинка и покрай него известна жена не се задържа задълго.
– Не знаех, че ти е приятел?! Ти такива приятели нямаш...
– Добре де, изразих се неправилно. Познат ми е, добър познат. Работихме по един проект заедно. Когато става въпрос за работа, е точен. Но с жените е много стиснат. Може би му е останал някакъв комплекс от бедното детство или е попадал на жени, които го крадат и използват. Разказвал ми е, че си държи парите в едно чекмедже в бюрото и постоянно ги брои - като дойде гаджето му, като си тръгва – пак, за да не го окраде.
– Е, със странни жени общува, няма спор!
– Има и добри момичета между тях, но той ги отблъсква с параноята си.
– А по телевизията човек, като го гледа в интервютата, има вид на много готин. Явно и той ще се окаже поредният фалшив герой, заучил подходящите за медиите думички. Разкажи ми за вчера, че ми е интересно, кои известни жени дойдоха?
– А, сетих се! Дойде онази, манекенката, дето преспа с мъжа на Мис България. Нея я разпознах!
– Е, тя не е особено артистична. Защо се явява?
– И аз това се чудя...
– Явно е поредната с мания да бъде известна, защото е известна! - разсмя се Виктория. - Запомнила съм я от телевизионните ѝ изяви единствено с това, че е винаги пияна и винаги се хили неадекватно. Какво показа вчера?
– Кастингът приключи бързо за нея. Няма никакъв шанс. След като излезе от стаята, асистентът ми разказа, че коронният ѝ номер преди секс бил да си разтвори широко краката пред партньора и да си сложи пико на оная работа! После се удряла там с ръка, крещейки: Чукай ме!
– А той откъде знае?
– От собствен опит! - разсмя се Павел.
– Браво на него! Явно съм изостанала с темата за наркотиците в комбинация със секса - разсмя се Виктория. - Ще ме светнеш ли това с каква цел се прави?
– Пикото е метамфетамин, казват му кокаин за бедни. Тя си изсипва прахчето на клитора, за да може активните съставки да навлязат бързо в организма. Така ефектът бил мигновен и тя изпитвала неистово удоволствие. Така поне ми обясни асистентът ми. И на мен ми беше интересно и го разпитах.
– Значи манекенката има доста нетрадиционни за моите представи начини да се възбужда. Това вече обяснява поведението, което съм виждала на екрана. Преди време четох една статия за употребата на амфетамини и метамфетамини. Притеснявах се заради децата и исках да съм подготвена. Та там се казваше, че дългосрочните ефекти от употребата им са раздразнителност, загуба на тегло, тревожност и параноя.
– Значи пикото на момента ѝ помага да си прави кефа, но с времето ще ѝ навлече сериозни неприятности.
– Мисля, че вече ѝ се случва, резултатът е очевиден. В интересно общество живеем. В нашата младост нямаше подобни изцепки! - отбеляза Виктория и си сипа второ кафе от порцелановата кана."
Из книгата